Zebur 2
1 Eller némishqa chuqan salidu? Néme üchün xelqler bikardin-bikar suyiqest oylaydu?
Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2 Dunyadiki padishahlar sepke tizilip, Emeldarlar qara niyet eyliship, Perwerdigar we Uning Mesihi bilen qarshiliship: —
Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:
3 «Ularning cheklimilirini chörüwéteyli, Ularning asaretlirini buzup tashlayli!» — déyishidu.
Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Asmanda olturghuchi külidu, Reb ularni mazaq qilidu;
Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
5 Hem achchiqida ulargha sözlep, Qehri bilen ularni wehimige sélip: —
Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:
6 «Özüm bolsam Zionda, yeni muqeddes téghimda, Özüm mesih qilghan padishahni tiklidim».
Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7 «Men [ershtiki] permanni jakarlaymenki, Perwerdigar manga: — «Sen Méning oghlum; Özüm séni bügünki künde tughuldurdum;
Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8 Mendin sora, Men sanga miras bolushqa ellerni, Teelluqung bolushqa yer yüzini chet-chetlirigiche bérimen;
Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
9 Sen tömür tayaq bilen ularni bitchit qiliwétisen; Sapal chinini kukum-talqan qilghandek, sen ularni pare-pare qiliwétisen» — dédi».
Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Emdi, hey padishahlar, eqildar bolunglar! Jahandiki soraqchilar sawaq élinglar;
Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.
11 Perwerdigardin qorqush bilen uning xizmitide bolunglar; Titrek ichide xushallininglar!
Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12 Oghulning ghezipining qozghalmasliqi üchün, Uni söyünglar; Chünki uning ghezipi sella qaynisa, Yolunglardila halak bolisiler; Uninggha tayan’ghanlar neqeder bextliktur!
Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
