< Zebur 147 >

1 Hemdusana! Yahni medhiyilenglar! Berheq, bundaq qilish shérindur; Xudayimizni küylenglar! Medhiye oqush insan’gha yarishidu.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Perwerdigar Yérusalémni bina qilmaqta; Israilning sürgün qilin’ghanlirini U yighip kélidu;
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 U köngli sunuqlarni dawalaydu; Ularning yarilirini tangidu.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 U yultuzlarning sanini sanaydu; Ularning hemmisige bir-birlep isim qoyidu.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Ulughdur Rebbimiz, zor qudretliktur; Uning chüshinishi cheksizdur.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Perwerdigar yawash möminlerni yölep kötüridu; Rezillerni yergiche töwen qilidu.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Perwerdigargha teshekkürler bilen naxsha éytinglar; Küylerni chiltargha tengshep éytinglar!
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 U asmanni bulutlar bilen qaplitidu, Zémin’gha yamghurni békitidu, Taghlarda ot-chöplerni östüridu;
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Mallargha ozuq, Tagh qaghisining chüjiliri zarlighanda, ulargha ozuq béridu;
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 At küchidin U zoq almaydu; Ademning chebdes putlirini xursenlik dep bilmeydu;
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Perwerdigar belki Özidin eyminidighanlarni, Özining özgermes muhebbitige ümid baghlighanlarni xursenlik dep bilidu.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Perwerdigarni maxtanglar, i Yérusalém; Xudayingni medhiyile, i Zion.
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 Chünki U derwaziliringning taqaqlirini mehkem qilidu; Séningde turuwatqan perzentliringge bext-beriket berdi.
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 U chet-chégraliringda aram-tinchliq yürgüzidu, Séni bughdayning ésili bilen qanaetlendüridu.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 U Öz emr-bésharetlirini yer yüzige ewetidu; Uning söz-kalami intayin téz yügüridu.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 U aq qarni yungdek béridu, Qirawni küllerdek tarqitidu.
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Uning muzini nan uwaqliridek qilip parchiliwétidu; Uning soghuqi aldida kim turalisun?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 U sözini ewetip, ularni éritidu; Uning shamilini chiqirip, sularni aqquzidu.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 U Öz söz-kalamini Yaqupqa, Belgilimilirini hem hökümlirini Israilgha ayan qilidu;
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 U bashqa héchbir elge mundaq muamile qilmighandur; Uning hökümlirini bolsa, ular bilip baqqan emes. Hemdusana!
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!

< Zebur 147 >