Zebur 137

1 Babildiki derya-ériqlar boyida biz olturduq; Zionni esliginimizde, berheq yigha kötürduq;

При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 Chiltarimizni arisidiki sögetlerge ésip qoyduq.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Chünki bizni sürgün qilghanlar bizdin naxsha telep qildi; Bizni zarlatquchilar bizdin tamasha telep qilip: — «Hey, Zion naxshiliridin birni bizge éytqina» — déyishti.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 Yaqa yurtta turup Perwerdigarning naxshisini qandaqmu éytayli?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 Ey Yérusalém, men séni untusam, Ong qolum [maharitini] untusun!

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 Séni eslimisem, — Yérusalémni eng chong xursenlikimdin ewzel körmisem — Tilim tanglayimgha chapliship qalsun!

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 I Perwerdigar, Édom baliliridin hésab alghanda, Yérusalémning béshigha chüshken künini yadinggha keltürgeysen; Chünki ular: «Uni yer bilen yeksan qilinglar, Ulighiche yer bilen yeksan qilinglar!» déyishti.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 I bulinish aldida turghan Babil qizi, Bizge qilghan qilmishliringni özüngge qayturghuchi bextliktur!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 Bowaqliringni élip tashqa atquchi kishi bextliktur!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!