< Zebur 132 >

1 «Yuqirigha chiqish naxshisi» I Perwerdigar, Dawut üchün u tartqan barliq jebir-japalarni yad etkeysen;
Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
2 U Perwerdigargha qandaq qesem ichken, Yaquptiki qudret Igisige qandaq wede qilghan: —
Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
3 «Perwerdigargha turar jayni, Yaqupning qudretlik Igisige makanni tapmighuche, Öyümdiki hujrigha kirmeymen, Kariwattiki körpemge chiqmaymen, Közümge uyquni, Qapaqlirimgha mügdeshni bermeymen».
Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
4
Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5
Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Mana, biz uning xewirini Efratahda angliduq; Uni ormanliq étizlardin taptuq;
Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 Uning turar jaylirigha bérip kireyli, Uning textiperi aldida sejde qilayli;
Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Ornungdin turghin, i Perwerdigar, Sen qudritingning ipadisi ehde sanduqung bilen, Öz aramgahinggha kirgin!
Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
9 Kahinliring heqqaniyliq bilen kiyindürülsun, Mömin bendiliring tentenilik awazni yangratsun!
Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
10 Qulung Dawut üchün, Özüng mesih qilghiningning yüzini yandurmighaysen;
Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Perwerdigar Öz heqiqiti bilen Dawutqa shu qesemni qildi, U uningdin héch yanmaydu: — U: — «Öz pushtingdin chiqqan méwidin birsini textingde olturghuzimen;
Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
12 Perzentliring Méning ehdemni, Hem Men ulargha ögitidighan agah-guwahlirimni tutsa, Ularning perzentliri menggüge textingde olturidu» — dégen.
Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 Chünki Perwerdigar Zionni tallighan; U Öz makani üchün uni xalighan.
Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 Mana U: — «Bu menggüge bolidighan aramgahimdur; Mushu yerde turimen; Chünki Men uni xalaymen.
Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Men uning rizqini intayin zor beriketleymen; Uning yoqsullirini nan bilen qandurimen;
Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 Uning kahinlirigha nijatliqni kiygüzimen, Uning mömin bendiliri shadliqtin tentenilik awazni yangritidu.
Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Men bu yerde Dawutning münggüzini bixlandurimen; Özümning mesih qilghinim üchün yoruq bir chiragh békitkenmen;
Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 Uning düshmenlirige shermendilikni kiygüzimen; Emma uning kiygen taji béshida ronaq tapidu» — dédi.
Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.

< Zebur 132 >