< Zebur 126 >
1 «Yuqirigha chiqish naxshisi» Perwerdigar Ziondin sürgün bolghanlarni qayturup kelgende, Biz chüsh körgendekla bolduq;
Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 Aghzimiz külkige, Tilimiz shadlinishqa toldi; Shu tapta eller arisida ular: — «Perwerdigar ulargha zor ishlarni qilip berdi» — déyishti.
Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.
3 Perwerdigar derweqe biz üchün zor ishlarni qildi, Biz bulardin shadlinimiz.
Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.
4 Jenubtiki quruq ériqlar [shar-shar sulargha] aylandurulghandek, Biz tutqunlarnimu öz erkimizge qayturghaysen, i Perwerdigar;
Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.
5 Köz yashlirini éqitip térighanlar shadliq bilen orar;
Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 Yighlap yürüp chachidighan uruqni kötürgen kishi, Berheq, shadliq-tentene bilen orighan baghlirini kötürüp qaytip kélidu.
Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.