< Zebur 109 >

1 Neghmichilerning béshigha tapshurulup oqulsun dep, Dawut yazghan küy: — I medhiyemning Igisi Xudayim, jim turma!
За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, хвало моя;
2 Mana rezillerning aghzi, mekkarlarning aghzi köz aldimda yoghan échildi; Ular yalghanchi til bilen manga qarshi sözlidi.
Защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, Говориха против мене с лъжлив език;
3 Nepretlik sözler bilen méni chulghap, Ular bikardin-bikar manga zerbe bermekte.
Обиколиха ме тъй също с думи на омраза, И воюват против мене без причина.
4 Muhebbitim üchün ular manga qarshi shikayetchi boldi, Men bolsam — duagha bérildim.
За отплата на любовта ми те ми станаха противници; Но аз все съм на молитва.
5 Yaxshiliqim üchün yamanliq, Söygüm üchün nepret qayturdi.
И въздадоха ми зло за добро, И омраза за любовта ми.
6 Herbirining üstide rezil bir adem teyinligeysen, Uning ong yénida bir dewager tursun.
Господи, постави нечестив човек над него. И противник нека стои отдясно му.
7 U soraq qilin’ghanda eyibdar bolup chiqsun, Duasi gunah dep hésablansun.
Когато се съди, нека излезе виновен. И молитвата му нека стане грях.
8 Künliri qisqa bolsun, Mensipini bashqisi igilisun.
Дните му нека бъдат малко; Друг нека вземе чина му.
9 Baliliri yétim qalsun, Xotuni tul bolsun.
Децата му нека бъдат сираци, И жена му вдовица,
10 Oghulliri sergerdan tilemchi bolsun, Turghan xarabilikliridin nan izdep.
Децата му нека се скитат винаги и станат просяци, И далеч от развалените си жилища нека просят хляб.
11 Jazanixor uning igiliki üstige tor tashlisun, Méhnet ejrini yatlar bulap-talisun.
Лихоимецът нека впримчи целият му имот, И чужденци нека разграбват трудовете му.
12 Uninggha méhribanliq körsitidighan birsi bolmisun, Yétim qalghan balilirigha iltipat qilghuchi bolmisun.
Да няма кой да простре милост към него, Нито кой да пожали сирачетата му.
13 Uning nesli qurutulsun; Kéler ewladida namliri öchürülsun.
Внуците му нека бъдат отсечени, В идното поколение нека се изличи името им.
14 Ata-bowilirining qebihlikining eyibliri Perwerdigarning yadida qalsun, Anisining gunahi öchürülmisun.
Нека се помни пред Господа беззаконието на бащите му, И грехът на майка му нека се не изличи;
15 Bularning eyibliri daim Perwerdigarning köz aldida bolsun, Shuning bilen U ularning nam-emilini yer yüzidin öchürüp tashlaydu.
Нека бъдат винаги пред Господа За да отсече помена им от земята,
16 Chünki [rezil kishi] méhribanliq körsitishni héch ésige keltürmidi, Belki ézilgen, yoqsul hem dili sunuqlarni öltürmekke qoghlap keldi.
Защото той си науми да показва милост, Но преследваше немотния и беден човек, И съкрушения в сърце, за да ги умъртви.
17 U lenet oqushqa amraq idi, Shunga lenet uning béshigha kélidu; Bext tileshke rayi yoq idi, Shunga bext uningdin yiraq bolidu.
Да! той обича да проклина, и проклетията го стигна; Не му беше драго да благославя, и благословението се отдалечи от него.
18 U lenetlerni özige kiyim qilip kiygen; Shunga bular aqqan sudek uning ich-baghrigha, Maydek, söngeklirige kiridu;
Да: той обичаше проклетията като своя дреха; И тя влезе като вода във вътрешностите му, И като масло в костите му.
19 Bular uninggha yépin’ghan tonidek, Herdaim baghlan’ghan belwéghidek chaplansun.
Нека му стане като дрехата, в която се увива, И като пояса, с който постоянно се опасва.
20 Bular bolsa méni eyibligüchilerge Perwerdigarning békitken mukapati bolsun! Méning yaman gépimni qilghanlarning in’ami bolsun!
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от Господа, И ония, които говорят зло против душата ми.
21 Biraq Sen, Perwerdigar Rebbim, Öz naming üchün méning teripimde bir ish qilghaysen, Méhir-muhebbiting ela bolghachqa, Méni qutquzghaysen;
А Ти, Иеова Господи, застъпвай се за мене заради името Си; Понеже Твоята милост е блага, избави ме,
22 Chünki men ézilgen hem hajetmendurmen, Qelbim xeste boldi.
Защото съм сиромах и немотен, И сърцето ми е наранено дълбоко в мене.
23 Men quyash uzartqan kölenggidek yoqilay dep qaldim, Chéketke qéqiwétilgendek chetke qéqiwétildim.
Преминал съм като уклонила се сянка по слънчев часовник; Изхвърлен съм като скакалец.
24 Roza tutqinimdin tizlirim kétidu, Etlirim sizip kétidu.
Колената ми се клатят от пост; И снагата ми губи тлъстината си.
25 Shunglashqa men ular aldida reswa boldum; Ular manga qarashqanda, béshini silkishmekte.
И аз им станах за укор; Като ме гледат кимат с глава.
26 Manga yardemleshkeysen, i Perwerdigar Xudayim, Özgermes muhebbiting boyiche méni qutquzghaysen;
Помогни ми, Господи Боже мой, Избави ме според милостта си,
27 Shuning bilen ular buning Séning qolungdiki ish ikenlikini, Buni qilghuchining Sen Perwerdigar ikenlikini bilsun.
За да познаят, че това е твоята ръка, Че Ти си сторил това, Господи.
28 Ular lenet oquwersun, Sen bext ata qilghaysen; Ular hujum qilishqa turghanda, xijalette qalsun, Biraq qulung shadlansun!
Те нека кълнат, а Ти благославяй; Когато станат те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.
29 Méni eyibligüchiler xijalet bilen kiyinsun, Ular öz shermendilikini özlirige ton qilip yépinsun.
Нека се облекат противниците ми с позор, И нека се покрият със срама си като с дреха.
30 Aghzimda Perwerdigargha zor teshekkür-medhiye qaytürimen; Berheq, köpchilik arisida turup Uni medhiyileymen;
И аз ще благодаря много на Господа с устата си, Да! между множеството ще Го хваля;
31 Chünki hajetmenning jénini gunahqa békitmekchi bolghanlardin qutquzush üchün, [Perwerdigar] uning ong yénida turidu.
Защото Той стои отдясно на немотния За да го избавя от ония, които съдят душата му.

< Zebur 109 >