Zebur 104
1 Perwerdigargha teshekkür-medhiye qaytur, i jénim! I Perwerdigar Xudayim, intayin ulughsen; Shanu-shewket we heywet bilen kiyin’gensen;
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Libas bilen pürken’gendek yoruqluqqa pürken’gensen, Asmanlarni chédir perdisi kebi yayghansen.
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 U yuqiriqi rawaqlirining limlirini sulargha ornatqan, Bulutlarni jeng harwisi qilip, Shamal qanatliri üstide mangidu;
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 U perishtilirini shamallar, Xizmetkarlirini ot yalquni qilidu.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Yerni U ulliri üstige ornatqan; U esla tewrinip ketmeydu.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Libas bilen oralghandek, uni chongqur déngizlar bilen orighansen, Sular taghlar choqqiliri üstide turdi.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Séning tenbihing bilen sular beder qachti, Güldürmamangning sadasidin ular tézdin yandi;
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Taghlar örlep chiqti, Wadilar chüshüp ketti, [Sular] Sen békitken jaygha chüshüp ketti.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Ular téship, yerni yene qaplimisun dep, Sen ulargha cheklime qoyghansen.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 [Tengri] wadilarda bulaqlarni échip urghutidu, Suliri taghlar arisida aqidu.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Daladiki herbir janiwargha ussuluq béridu, Yawayi éshekler ussuzluqini qanduridu.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Köktiki qushlar ularning boyida qonidu, Derex shaxliri arisida sayraydu.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 U yuqiridiki rawaqliridin taghlarni sughiridu; Yer Séning yasighanliringning méwiliridin qandurulidu!
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 U mallar üchün ot-chöplerni, Insanlar üchün köktatlarni östüridu, Shundaqla nanni yerdin chiqiridu;
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 Ademning könglini xush qilidighan sharabni, Insan yüzini parqiritidighan mayni chiqiridu; Insanning yürikige nan bilen quwwet béridu;
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Perwerdigarning derexliri, Yeni Özi tikken Liwan kédir derexliri [su ichip] qanaetlinidu.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Ene ashular arisigha qushlar uwa yasaydu, Leylek bolsa, archa derexlirini makan qilidu.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Égiz choqqilar tagh öchkilirining, Tik yarlar sughurlarning panahi bolidu.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Pesillerni békitmek üchün U ayni yaratti, Quyash bolsa pétishini bilidu.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Sen qarangghuluq chüshürisen, tün bolidu; Ormandiki janiwarlarning hemmisi uningda shipir-shipir kézip yüridu.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Arslanlar olja izdep hörkireydu, Tengridin ozuq-tülük sorishidu;
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Quyash chiqipla, ular chékinidu, Qaytip kirip uwilirida yatidu.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Insan bolsa öz ishigha chiqidu, Ta kechkiche méhnette bolidu.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 I Perwerdigar, yasighan herxil nersiliring neqeder köptur! Hemmisini hékmet bilen yaratqansen, Yer yüzi ijat-bayliqliring bilen toldi.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Ene büyük bipayan déngiz turidu! Uningda san-sanaqsiz ghuzh-ghuzh janiwarlar, Chong we kichik haywanlar bar.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Shu yerde kémiler qatnaydu, Uningda oynaqlisun dep sen yasighan léwiatanmu bar;
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Waqtida ozuq-tülük bergin dep, Bularning hemmisi Sanga qaraydu.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Ulargha berginingde, tériwalidu, Qolungni achqiningdila, ular nazunémetlerge toyidu.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Yüzüngni yoshursang, ular dekke-dükkige chüshidu, Rohlirini alsang, ular jan üzüp, Yene tupraqqa qaytidu.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Rohingni ewetkiningde, ular yaritilidu, Yer-yüzi yéngi [bir dewr bilen] almishidu.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Perwerdigarning shan-shöhriti ebediydur, Perwerdigar Öz yaratqanliridin xursen bolidu.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 U yerge baqqinida, yer titreydu, Taghlargha tegkinide, ular tütün chiqiridu.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Hayatla bolidikenmen, Perwerdigargha naxsha éytimen; Wujudum bolsila Xudayimni küyleymen.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 U sürgen oy-xiyallirimdin söyünse! Perwerdigarda xushallinimen!
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Gunahkarlar yer yüzidin tügitilidu, Reziller yoq bolidu. I jénim, Perwerdigargha teshekkür-medhiye qaytur! Hemdusana!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
