Zebur 102
1 Ézilgenning duasi: U halidin ketkende, dad-peryadini Perwerdigar aldigha tökkende: — Duayimni anglighaysen, i Perwerdigar; Peryadim aldinggha yétip kirsun!
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Yüzüngni mendin qachurmighaysen; Qisilghan künümde manga qulaq salghaysen; Men nida qilghan künde, manga téz jawab bergin!
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Mana, künlirim is-tütektek tügep kétidu, Ustixanlirim otun-choghlargha oxshash köydi!
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Yürikim zexme yep chöpler xazan bolghandek qurup ketti, Hetta nénimni yéyishni untudum.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Men ahu-zar tartqanliqimdin, Etlirim süngeklirimge chapliship qaldi.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Chöl-bayawandiki saqiyqushtek, Weyranchiliqta qonup yürgen huwqushqa oxshaymen.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Uxlimay segek turup közettimen; Ögzide yalghuz qalghan qushqach kebimen.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Düshmenlirim kün boyi méni mesxire qilmaqta, Méni haqaretligenler ismimni lenet ornida ishletmekte.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Qehring hem achchiqing tüpeylidin, Külni nan dep yewatimen, Ichimlikimni köz yéshim bilen arilashturimen; Chünki Sen méni kötürüp, andin yerge urdung.
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Künlirim quyash uzartqan kölenggidek yoqulay dep qaldi, Özüm bolsam chöpler xazan bolghandek qurup kettim.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Lékin Sen, Perwerdigar, ebediy turisen, Séning nam-shöhriting dewrdin-dewrgichidur.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Sen ornungdin turisen, Zion’gha rehim qilisen; Chünki uninggha shepqet körsitish waqti keldi, He, waqit-saiti yétip keldi!
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Chünki qulliring uning tashliridin xursenlik tapidu, Hem tupriqighimu ichini aghritidu;
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Eller Perwerdigarning namidin, Yer yüzidiki shahlar shan-sheripingdin eyminidu.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Mana, Perwerdigar Zionni qaytidin qurghanda, U Öz shan-sheripide körünidu!
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 U ghérib-miskinning duasigha étibar béridu; Ularning duasini hergiz kemsitmeydu.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Bular kelgüsi bir ewlad üchün xatirilinidu; Shuning bilen kelgüside yaritilidighan bir xelq Yahni medhiyeleydu;
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Chünki U esirlerning ah-zarlirini anglay dep, Ölümge buyrulghanlarni azad qilay dep, Égizdiki muqeddes jayidin éngiship nezer saldi, Ershlerdin Perwerdigar yerge qaridi;
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 Shundaq qilip, ular Perwerdigarning xizmitide bolayli dégende, Yeni el-memliketler jem yighilghan waqtida — Perwerdigarning nami Zionda, Uning sherepliri Yérusalémda jakarlinidu!
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Biraq U méni yolda maghdursizlandurup, Künlirimni qisqartti.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Men: «Tengrim, ömrümning yérimida méni élip ketme!» — dédim. — «Séning yilliring dewrdin dewrgichidur,
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Sen yerni elmisaqtinla berpa qilghansen, Asmanlarni hem qolliring yasighandur;
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Ular yoq bolup kétidu, Biraq Sen dawamliq turiwérisen; Ularning hemmisi kiyimdek konirap kétidu; Ularni kona ton kebi almashtursang, Shunda ular kiyim-kéchek yenggüshlen’gendek yenggüshlinidu.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Biraq Sen özgermigüchidursen, Yilliringning tamami yoqtur.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Qulliringning balilirimu turiwéridu, Ularning ewladi huzuringda mezmut yashaydu!».
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
