Pend-nesihetler 8
1 [Qulaq sal, ] danaliq chaqiriwatmamdu? Yoruqluq sada chiqiriwatmamdu?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 Yollarning égiz jayliridin, Doqmushlardin u orun alidu,
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 Sheherge kiridighan qowuqlarning yénida, Herqandaq derwaza éghizlirida u murajiet qilmaqta: —
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 «I mötiwerler, silerge murajet qilimen, Hey, adem baliliri, sadani siler üchün qilimen,
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Gödek bolghanlar, zéreklikni öginiwélinglar, Exmeq bolghanlar, yoruqluqqa érishinglar!
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Manga qulaq sélinglar, Chünki güzel nersilerni dep bérimen, Aghzimni échip, durus ishlarni [silerge] yetküzimen.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Éytqanlirim heqiqettur, Aghzim rezilliktin nepretlinidu;
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Sözlirimning hemmisi heq, Ularda héchqandaq hiyligerlik yaki egitmilik yoqtur.
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Ularning hemmisi chüshen’genler üchün éniq, Bilim alghanlar üchün durus-toghridur.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Kümüshke érishkendin köre, nesihetlirimni qobul qilinglar, Sap altunni élishtin köre bilimni élinglar.
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 Chünki danaliq leel-yaqutlardin ewzel, Herqandaq etiwarliq nersengmu uninggha teng kelmestur.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Men bolsam danaliqmen, Zéreklik bilen bille turimen, Istiqamettin kélip chiqqan bilimni ayan qilimen.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Perwerdigardin eyminish — Yamanliqqa nepretlinish démektur; Tekebburluq, meghrurluq, yaman yol hem shum éghizni öch körimen.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Mende obdan meslihetler, pishqan hékmet bar; Men dégen yoruqluq, qudret mendidur.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Padishahlar men arqiliq höküm süridu, Mensiz hakimlar adil höküm chiqarmas.
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Men arqiliqla emirler idare qilidu, Aliyjanablar, yer yüzidiki barliq soraqchilar [toghra] höküm qilidu.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Kimki méni söyse, menmu uni söyimen, Méni telmürüp izdigenler méni tapalaydu;
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Mende bayliq, shöhret, Hetta konirimas, köchmes dölet we heqqaniyetmu bar.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Mendin chiqqan méwe altundin, Hetta sap altundin qimmetliktur, Mendin alidighan daramet sap kümüshtinmu üstündur.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Men heqqaniyet yoligha mangimen; Adalet yolining otturisida yürimenki,
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 Méni söygenlerni emeliy nersilerge miras qildurimen; Ularning xezinilirini toldurimen.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Perwerdigar ishlirini bashlishidila, Qedimde yasighanliridin burunla, Men uninggha tewedurmen. Ezeldin tartipla — muqeddemde, Yer-zémin yaritilmastila, Men tiklen’genmen.
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Chongqur hanglar, déngiz-okyanlar apiride bolushtin awwal, Men meydan’gha chiqirilghanmen; Mol su urghup turidighan bulaqlar bolmastinla,
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Égiz taghlar öz orunlirigha qoyulmastinla, töpilikler shekillenmestinla, [Perwerdigar] bipayan zémin, keng dalalarni, Alemning esliydiki topa-changlirinimu téxi yaratmastinla, Men meydan’gha chiqirilghanmen.
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 U asmanlarni bina qiliwatqinida, Déngiz yüzige upuq siziqini siziwatqinida, Ershte bulutlarni orunlashturup, Chongqur déngizdiki bulaq-menbelerni mustehkemlewatqinida, Déngiz sulirini békitken dairidin éship ketmisun dep perman chüshüriwatqinida, Bipayan zéminning ullirini quruwatqinida, Men u yerde idim;
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Shu chaghda goya usta bir hünerwendek Uning yénida turghanidim, Men herdaim Uning aldida shadlinattim, men Uning kündilik dil’arami idim;
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Men Uning alimidin, yer-zéminidin shadlinip, Dunyadiki insanlardin xursenlik tépip yürettim,
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Shunga i balilar, emdi manga qulaq sélinglar; Chünki yollirimni ching tutqanlar neqeder bext tapar!
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Alghan nesihetke emel qilip, Dana bolghin, uni ret qilma.
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Sözümge qulaq sélip, Herküni derwazilirim aldidin ketmey, Ishiklirim aldida méni kütidighan kishi neqeder bextliktur!
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Kimki méni tapsa hayatni tapidu, Perwerdigarning shepqitige nésip bolidu.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 Lékin manga gunah qilghan herkim öz jénigha ziyan keltüridu, Méni yaman körgenler ölümni dost tutqan bolidu».
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
