< Pend-nesihetler 6 >
1 I oghlum, eger dostunggha borun bolghan bolsang, Yat kishining qerzini töleshke qol bériship wede bergen bolsang,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 Eger öz sözüngdin ilin’ghan bolsang, Öz wedeng bilen baghlinip qalsang,
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 U yéqiningning qoligha chüshkenliking üchün, Amal qilip özüngni uningdin qutquz — Derhal yéqiningning yénigha bérip, özüngni kemter tutup [shu ishtin] xaliy qilishini ötünüp sora.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Jeren shikarchining qolidin qutulushqa tirishqandek, Qush owchining qolidin chiqishqa tirishqandek, Qutulmighuche uxlap yatma, Hetta ügdep arammu alma.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 I hurun, chömülining yénigha bérip [uningdin ögen], Uning tirikchilik yollirigha qarap dana bol.
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 Ularning bashliqi, emeldari, hökümdari yoq bolsimu,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Lékin ular yazda yilning éhtiyaji üchün ash topliwalidu, Hosul peslide ozuq teyyarliwalidu.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 I hurun, qachan’ghiche uxlap yatisen? Qachan ornungdin turisen?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Sen: — Birdem köz yumuwalay, birdem uxliwalay, Birdem qolumni qoshturup yétiwalay, — deysen.
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 Lékin uxlap yatqanda, miskinlik qaraqchidek kélip séni basidu, Yoqsulluq xuddi qoralliq bulangchidek hujumgha ötidu.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Erzimes, peyli buzuq adem hemmila yerde yalghan éytip, peslikni sözleydu.
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 U köz qisip, Putliri bilen ishare qilip, Barmaqliri bilen körsitidu;
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 Könglide aldamchiliqla yatidu, U daim rezillikning koyida bolidu, Hemmila yerde jédel-majira tériydu.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 Shunga uninggha békitilgen balayi’qaza uni tuyuqsiz basidu, U biraqla dawalighusiz yanjilidu.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Perwerdigar nepretlinidighan alte nerse bar, Berheq, yette nerse Uninggha yirginchliktur.
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Ular bolsa, Tekebburluq bilen qaraydighan köz, Yalghan sözleydighan til, Bigunahlarning qénini töküzidighan qol,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Suyiqest oylaydighan köngül, Yamanliq qilishqa téz yügüreydighan putlar,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Yalghan sözleydighan saxta guwahchi, Burader-qérindashliri arisigha bölgünchilik salghuchi kishidur.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 I oghlum, atangning emrige emel qil; Anangning körsetmisidin chiqma.
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Ularning sözini qelbingge téngip, Ularni boynunggha marjandek qilip ésiwal.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Yolgha chiqqiningda ular séni yétekleydu, Uxlighiningda ular séni saqlaydu, Uyqudin oyghan’ghiningda ular séni xewerlendüridu.
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 Chünki [Xudaning] permani yoruq chiragh, Uning muqeddes qanuni nurdur; Terbiyening tenbihliri bolsa hayatliq yolidur.
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 Ular séni buzuq xotundin saqlighuchi, Yat xotunning shérin sözliridin yiraq qilghuchidur.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Uning guzellikige könglüngni baghlimighin, Uning qash-köz oynitishi séni esirge almisun.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Chünki buzuq ayallar tüpeylidin ademler bir parche nan’ghimu zar bolidu, Yat ademning [zinaxor] ayali bolsa kishining qimmetlik jénini özige ow qiliwalidu.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Otni qoynunggha salsang, Öz kiyimingni köydürmemsen?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Choghning üstide dessep mangsang putungni köydürmemsen?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Bashqilarning ayali bilen bir orunda yatidighan kishi shundaq bolidu; Kim uninggha tégip ketse aqiwitidin qutulalmaydu.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Ach qalghanda qorsiqini toyghuzush üchün oghriliq qilghan kishini bashqilar kemsitmeydu;
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 Shundaq turuqluq u tutulup qalsa, Igisige yettini töleshke toghra kélidu; U öz öyidiki hemme nersisini tapshuridu.
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Halbuki, bashqilarning xotuni bilen zina qilghuchi uningdinmu [better bolup], tolimu ghepletliktur; Undaq qilghuchi öz-özini halak qilidu.
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 U zexmet yeydu, shermende bolidu, Uning reswasi héch öchürülmeydu.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 Chünki künlesh oti erni derghezepke keltüridu, Intiqam alghan künide u héch rehim qilmaydu.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Tölem puli bérey désengmu u qobul qilmaydu, Herqanche sowgha-salam bersengmu uni bésiqturghili bolmaydu.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.