Pend-nesihetler 29
1 Qayta-qayta eyiblinip turup yene boyni qattiqliq qilghan kishi, Tuyuqsizdin dawalighusiz yanjilar.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Heqqaniylar güllense, puqraliri shadlinar, Qebihler hoquq tutsa puqra nale-peryad kötürer.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 Danaliqni söygen oghul atisini xush qilar; Biraq pahishilerge hemrah bolghan uning mal-mülkini buzup-chachar.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 Padishah adalet bilen yurtini tinch qilar; Biraq baj-séliq salghan bolsa, uni weyran qilar.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 Öz yéqinigha xushamet qilghan kishi, Uning putlirigha tor teyyarlap qoyghandur.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 Rezil ademning gunahi özige qapqan yasap qurar; Biraq heqqaniy kishi naxshilar bilen shadlinar.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 Heqqaniy kishi miskinning dewasigha köngül bölür; Biraq yamanlar bolsa bu ishni chüshenmes.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Hakawur kishiler sheherni qutritip dawalghutar; Biraq aqilaniler achchiq ghezeplerni yandurar.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Dana kishi exmeq bilen dewalashsa, Exmeq hürpiyidu yaki külidu, netijisi haman tinchliq bolmas.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Qanxorlar pak-diyanetliklerge nepretliner; Duruslarning jénini bolsa, ular qestler.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 Exmeq herdaim ichidiki hemmini ashkara qilar; Biraq dana özini bésiwalar.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Hökümdar yalghan sözlerge qulaq salsa, Uning barliq xizmetkarliri yaman ögenmey qalmas.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 Gaday bilen uni ezgüchi kishi bir zéminda yashar; Her ikkisining közini nurlandurghuchi Perwerdigardur.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 Yoqsullarni diyanet bilen sorighan padishahning bolsa, Texti menggüge mehkem turar.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Tayaq bilen tenbih-nesihet balilargha danaliq yetküzer; Biraq öz meylige qoyup bérilgen bala anisini xijaletke qaldurar.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Yamanlar güllinip ketse, naheqlik köpiyer; Lékin heqqaniylar ularning yiqilghinini körer.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Oghlungni terbiyeliseng, u séni aram tapquzar; U könglüngni söyündürer.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 [Perwerdigarning] wehiysi bolmighan elning puqraliri yoldin chiqip bashpanahsiz qalar; Lékin Tewrat-qanunigha emel qilidighan kishi bextliktur.
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Qulni söz bilenla tüzetkili bolmas; U sözüngni chüshen’gen bolsimu, étibar qilmas.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Aghzini basalmaydighan kishini körgenmu? Uningdin ümid kütkendin, exmeqtin ümid kütüsh ewzeldur.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Kimki öz qulini kichikidin tartip öz meylige qoyup berse, Künlerning biride uning béshigha chiqar.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 Térikkek kishi jédel-majira qozghap turar; Asan achchiqlinidighan kishining gunahliri köptur.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Meghrurluq kishini pes qilar, Biraq kemterlik kishini hörmetke érishtürer.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Oghri bilen shérik bolghan kishi öz jénigha düshmendur; U soraqchining [guwah bérishke] agahlandurushini anglisimu, lékin rast gep qilishqa pétinalmas.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 Insan balisidin qorqush ademni tuzaqqa chüshüridu; Biraq kimki Perwerdigargha tayan’ghan bolsa, u bixeter kötürüler.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Köp kishiler hökümdardin iltipat izdep yürer; Biraq ademning heq-rizqi peqet Perwerdigarningla qolididur.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 Naheqler heqqaniylargha yirginchliktur; Durus yolda mangghan kishiler yamanlargha yirginchliktur.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
