Pend-nesihetler 24
1 Yamanlargha reshk qilma, Ular bilen bardi-keldi qilishni arzu qilma;
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Chünki ularning köngli zorawanliqnila oylar; Ularning aghzi azar yetküzüshni sözler.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Aile bolsa danaliq asasida berpa qilinar; Chüshinish bilen mustehkemliner.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 Bilim bilen öyning xaniliri herxil qimmetlik, ésil göherlerge toldurular.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Dana adem zor küchke igidur; Bilimi bar adem qudritini ashurar.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Puxta nesihetler bilen jeng qilghin; Ghelibe bolsa Birdinbir Ulugh Meslihetchi bilen bolar.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Danaliq eqilsiz ademge nisbeten tolimu égiz, chüshiniksizdur; [Chonglar] sheher derwazisi aldigha yighilghanda u zuwan achalmas.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Eskilikni niyetligen adem «suyiqestchi» atilar.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Exmeqliqtin bolghan niyet gunahdur; Hakawur kishi ademlerge yirginchliktur.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Béshinggha éghir kün chüshkende jasaretsiz bolsang, Küchsiz hésablinisen.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 [Sewebsiz] ölümge tartilghanlarni qutquzghin; Boghuzlinish xewpide turghanlardin yardem qolungni tartma;
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Eger sen: «Bu ishtin xewirimiz yoqtur» déseng, Her ademning könglini tarazigha Salghuchi buni körmesmu? Jéningni hayat Saqlighuchi uni bilmesmu? U herbir insan balsining öz qilghanliri boyiche ularning özige yandurmasmu?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 I oghlum, hesel [tapsang] istimal qil, u yaxshidur. Here könikidin alghan hesel bolsa tatliq tétiydu;
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Danaliq bilen tonushsang, umu könglüngge shuningdek bolar; Uni tapqiningda jezmen yaxshi köridighan kününg bolidu, Arzu-ümiding bikargha ketmes.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 I rezil adem, heqqaniyning öyige yoshurun hujum qilishni kütme, Uning turalghusini bulighuchi bolma!
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Chünki heqqaniy yette qétim yiqilip chüsher, Biraq axiri yene ornidin turar. Lékin rezil kishi külpet ichige putliship chüsher.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Reqibing yiqilip ketse xush bolup ketme, Düshmining putliship chüshse shadlanma;
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Perwerdigar buni körgende, Bu qiliqingni yaxshi körmey, Belkim ghezipini reqibingge chüshürmesliki mumkin.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Yamanlar [rawaj tapsa], biaram bolup ketme; Rezillerge reshk qilma.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Chünki yamanlarning kélechiki yoqtur, Uning chirighimu öchürüler.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 I oghlum, Perwerdigardin qorqqin, padishahnimu hörmet qil. Qutratquchilar bilen arilashma.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Bundaq kishilerge kélidighan balayi’apet ushtumtut bolar, [Perwerdigar bilen padishahning] ularni qandaq yoqitidighanliqini bilemsen?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 Bularmu aqilanilerning sözliridur: — Sot qilghanda bir terepke yan bésish qet’iy bolmas.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Jinayetchige: «Eyibsiz sen» dep höküm chiqarghan kishige, Xelqler lenet éytar; El-yurtlar uningdin nepretliner.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Biraq ular jinayetchining gunahini échip tashlighan kishidin xursen bolar, Ular uninggha bext-saadet tilisher.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Durus jawab bergüchi, Goyaki kishining lewlirige söygüchidur.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Awwal sirtta ishliringning yolini hazirlap, Étiz-ériqliringni teyyarla, Andin öyüngni salghin.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Yéqininggha qarshi asassiz guwahliq qilma; Aghzingdin héch yalghanchiliq chiqarma.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 «U manga qandaq qilghan bolsa, menmu uninggha shundaq qilimen, Uning manga qilghinini özige yandurimen», dégüchi bolma.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Men hurunning étizliqidin öttim, Eqilsizning üzümzarliqi yénidin mangdim,
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 Mana, her yéridin tikenler ösüp chiqqan, Xoxilar yer yüzini bésip ketken, Qoruq témi örülüp ketken!
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Ularni körgech, obdan oylandim; Körginimdin sawaq aldim: —
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Sen: «Yene birdem közümni yumuwalay, Yene birdem uxliwalay, Yene birdem put-qolumni almap yétiwalay» — déseng,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 Namratliq bulangchidek séni bésip kéler, Hajetmenlik qalqanliq eskerdek sanga hujum qilar.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
