< Pend-nesihetler 17 >
1 Qurbanliq göshlirige tolghan jédellik öydin, Bir chishlem quruq nan yep, köngül tinchliqta bolghan ewzel.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Xizmetkar chéwer bolsa, xojisining nomusta qoyghuchi oghlini bashqurar; Kelgüside u xojining oghli qatarida turup uning mirasni teqsim qilar.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Sapal qazan kümüshni tawlar, chanaq altunni tawlar, Biraq ademning qelbini Perwerdigar sinar.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Qebih kishi yaman sözlerge ishiner; Yalghanchi pitnichilerning sözige qulaq salar.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Miskinlerni mesxire qilghuchi, özini Yaratquchini haqaretligüchidur; Bashqilarning bextsizlikidin xushal bolghan kishi jazasiz qalmas.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Qérilarning newriliri ularning tajidur; Perzentlerning pexri ularning atiliridur.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Exmeq yarishiq gep qilsa uninggha yarashmas; Mötiwer yalghan sözlise uninggha téximu yarashmas.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Para — uni bergüchining neziride ésil bir göherdur; Goya uni negila ishletse muweppeqiyetke érishidighandek.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Bashqilarning xataliqini yoputup kechürgen kishi méhir-muhebbetni közler; Kona xamanni sorighan kishi yéqin dostlarni düshmen qilar.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Aqilanige singgen bir éghiz tenbih, Exmeqqe urulghan yüz derridin ünümlüktur.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Yamanlar peqet asiyliqni közler; Uni jazalashqa rehimsiz bir elchi ewetiler.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Exmiqane ish qiliwatqan nadan kishige uchrap qalghandin köre, Baliliridin ayrilghan éyiqqa yoluqup qalghan yaxshi.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Kimki yaxshiliqqa yamanliq qilsa, Ishikidin bala-qaza néri ketmes.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Jédelning bashlinishi tosmini su élip ketken’ge oxshaydu; Shunga jédel partlashtin awwal talash-tartishtin qol üzgin.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Yamanni aqlighan, Heqqaniygha qara chaplighan, Oxshashla Perwerdigargha yirginchliktur.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Exmeqning köngli danaliqni etiwarlimisa, Qandaqmu uning qolida danaliqni sétiwalghudek puli bolsun?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 [Heqiqiy] dost herdaim sanga muhebbet körsiter, [Heqiqiy] qérindash yaman kününg üchün yardemge dunyagha kelgendur.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Eqilsiz kishi qol bérip, Yéqini üchün képil bolidu.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Jédelge amraq gunahqa amraqtur; Bosughini égiz qilghan halaketni izder.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Niyiti buzulghan yaxshiliq körmes; Tilida heq-naheqni astin-üstün qilghuchi balagha yoluqar.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Bala exmeq bolsa, ata ghem-qayghugha patar; Hamaqetning atisi xushalliq körmes.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Shad köngül shipaliq doridek ten’ge dawadur; Sunuq roh-dil ademning yilikini qurutar.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Chirik adem yeng ichide parini qobul qilar; U adaletning yolini burmilar.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 Danaliq yorutulghan kishining köz aldida turar; Biraq eqilsizning közi xiyalkeshlik qilip qutupta yürer.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Galwang bala atini azabgha salar; Uni tughquchiningmu derdi bolar.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Heqqaniylargha jerimane qoyushqa qet’iy bolmas; Emirlerni adaletni qollighini üchün dumbalashqa bolmas.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Bilimi bar kishi kem sözlük bolar; Yorutulghan adem qaltis éghir-bésiq bolar.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Hetta exmeqmu az sözlise dana hésablinar; Tilini tizginligen kishi danishmen sanilar.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.