Pend-nesihetler 15
1 Mulayim jawab ghezepni basar; Qopal söz achchiqni qozghar.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Aqilanilerning tili bilimni jari qilar; Exmeqning aghzi quruq gep töker.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Perwerdigarning közi her yerde yürer; Yaxshi-yamanlarni körüp turar.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Shipa yetküzgüchi til xuddi bir «hayatliq derixi»dur; Tili egrilik kishining rohini sundurar.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Exmeq atisining terbiyisige pisent qilmas; Lékin atisining tenbihige qulaq salghan zérek bolar.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Heqqaniyning öyide göherler köptur; Biraq yamanning tapawiti özige awarichilik tapar.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Dananing lewliri bilim tarqitar; Exmeqning könglidin héch bilim chiqmas.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Yamanlarning qurbanliqi Perwerdigargha yirginchliktur; Duruslarning duasi Uning xursenlikidur.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Yamanlarning yoli Perwerdigargha yirginchliktur; Lékin heqqaniyetni intilip izdigüchini U yaxshi körer.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Toghra yoldin chiqqanlar azabliq terbiyini körer; Tenbihge öch bolghuchi öler.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
11 Tehtisara we halaket Perwerdigarning köz aldida ochuq turghan yerde, Insan könglidiki oy-pikirni qandaqmu Uningdin yoshuralisun?! (Sheol h7585)
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 Hakawur tenbih bergüchini yaqturmas; U aqilanilerdin nesihet élishqa barmas.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Köngül shad bolsa, xush chiray bolar; Derd-elem tartsa, rohi sunar.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Yorutulghan köngül bilimni izder; Eqilsizning aghzi nadanliqni ozuq qilar.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Ézilgenlerning hemme künliri teste öter; Biraq shad köngül herkünini héyttek ötküzer.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Zor bayliq bilen biaramliq tapqandin, Azgha shükür qilip, Perwerdigardin eymen’gen ewzel.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Nepret ichide yégen bordaq göshte qilin’ghan katta ziyapettin, Méhir-muhebbet ichide yégen köktat ewzel.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Térikkek kishi jédel chiqirar; Éghir-bésiq talash-tartishlarni tinchlandurar.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Hurunning yoli tikenlik qashadur, Durus ademning yoli kötürülgen yoldek daghdamdur.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Dana oghul atisini shad qilar; Eqilsiz adem anisini kemsiter.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Eqli yoq kishi exmeqliqi bilen xushtur; Yorutulghan kishi yolini toghrilap mangar.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Meslihetsiz ish qilghanda nishanlar emelge ashmas; Meslihetchi köp bolghanda muddialar emelge ashurular.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Kishige jayida bergen jawabidin xush bolar, Del waqtida qilghan söz neqeder yaxshidur!
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
24 Hayatliq yoli eqilliq kishini yuqirigha bashlayduki, Uni chongqur tehtisaradin qutquzar. (Sheol h7585)
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Perwerdigar tekebburning öyini yuluwéter; Biraq U tul xotunlargha pasillarni turghuzar.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Yamanlarning oy-pikri Perwerdigargha yirginchliktur; Biraq sap dilning sözliri söyümlüktur.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Ach köz kishi öz ailisige awarichilik keltürer; Para élishqa nepretlen’gen kishi kün körer.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Heqqaniy adem qandaq jawab bérishte qayta-qayta oylinar; Yaman ademning aghzidin shumluq töküler.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Perwerdigar yaman ademdin yiraqtur; Biraq U heqqaniyning duasini anglar.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Xush közler köngülni shadlandurar; Xush xewer ustixanlargha gösh-may qondurar.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Hayatliqqa élip baridighan tenbihke qulaq salghan kishi danalarning qataridin orun alar.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Terbiyeni ret qilghan öz jénini xar qilar; Tenbihge qulaq salghan yorutular.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Perwerdigardin qorqush ademge danaliq ögiter; Awwal kemterlik bolsa, andin shöhret kéler.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
