Pend-nesihetler 14
1 Herbir dana ayal öz ailisini awat qilar; Exmeq ayal ailisini öz qoli bilen weyran qilar.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Durusluq yolida mangidighan kishi Perwerdigardin qorqar; Qingghir yolda mangghan kishi [Xudani] közge ilmas.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 Exmeqning tekebbur aghzi özige tayaq bolar; Aqilanining lewliri özini qoghdar.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Ulagh bolmisa, éghil pak-pakiz turar; Biraq öküzning küchi bolghandila [sanggha] ashliq tolar.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Ishenchlik guwahchi yalghan éytmas; Saxta guwahchi yalghan gepni nepestek tinar.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Hakawurlar danaliq izdep tapalmas; Biraq yorutulghan ademge bilim élish asan’gha chüsher.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Birawning aghzida bilim yoqluqini bilip yetkende, Uningdin özüngni néri tart.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Eqil-parasetlik kishining danaliqi öz yolini oylinishtidur; Exmeqlerning eqilsizliki bolsa özlirining aldinishidur.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Exmeqler bolsa «itaetsizlik qurbanliqi»ni közge ilmaydu, Heqqaniylar arisida bolsa iltipat tépilar.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Köngüldiki derdni peqet özila kötüreler; Köngüldiki xushluqqimu bashqilar shérik bolalmas.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Yamanning öyi örülüp chüsher; Heqqaniy ademning chédiri güllinip kéter.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Adem balisigha toghridek körünidighan bir yol bar, Lékin aqiwiti halaketke baridighan yollardur.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Oyun-külke bolsa qelbtiki ghem-qayghuni yapar, Xushalliq ötüp ketkende, ghem-qayghu yenila qalar.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Toghra yoldin burulup yan’ghan adem haman öz yolidin toyar; Yaxshi adem öz ishidin qanaetliner.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Saddilar hemme gepke ishinip kéter; Lékin pem-parasetlik kishi herbir qedemni awaylap basar.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Dana adem éhtiyatchan bolup awarichiliktin néri kéter; Exmeq hakawurluq qilip, özige ishinip aldigha mangar.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Térikkek exmeqliq qilar; Neyrengwaz adem nepretke uchrar.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Saddilar exmeqliqqa warisliq qilar; Pem-parasetlikler bilimni öz taji qilar.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Yamanlar yaxshilarning aldida igiler; Qebihler heqqaniyning derwaziliri aldida [bash urar].
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Namrat kishi hetta öz yéqinighimu yaman körüner. Bayning dosti bolsa köptur.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Yéqinini pes körgen gunahkardur; Lékin miskinlerge rehim qilghan beriket tapar.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Yamanliq oylighanlar yoldin adashqanlardin emesmu? Biraq yaxshiliq oylighanlar rehim-shepqet, heqiqet-sadiqliqqa muyesser bolar.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Hemme méhnettin payda chiqar; Biraq quruq paranglar ademni mohtajliqta qaldurar.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Aqilaniler üchün bayliqlar bir tajdur; Exmeqlerning nadanliqidin peqet yene shu nadanliqla chiqar.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Heqqaniy guwahliq bergüchi kishilerning hayatini qutquzar; Yalghan-yawidaq sözleydighan [guwahchi] yalghan gepni nepestek tinar.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 Perwerdigardin qorqidighanning küchlük yölenchüki bar, Uning balilirimu himayige ige bolar.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Perwerdigardin qorqush hayatning buliqidur; U kishini ejellik tuzaqlardin qutquzar.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Padishahning shan-sheripi puqrasining köplikidindur; Puqrasining kemliki emirning halakitidur.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Éghir-bésiq kishi intayin aqil kishidur; Chéchilghaq exmeqliqni ulughlar.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Xatirjem köngül tenning saqliqidur; Hesret chékish bolsa söngeklerni chiritar.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Miskinni bozek qilghuchi — Perwerdigargha haqaret qilghuchidur; Hajetmenlerge shapaet qilish Uni hörmetligenliktur.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Yaman öz yamanliqi ichide yiqitilar; Heqqaniy adem hetta sekratta yatqandimu xatirjem bolar.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 Yorutulghan kishining könglide danaliq yatar; Biraq exmeqning könglidikisi ashkara bolmay qalmas.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Heqqaniyet herqaysi elni yuqiri kötürer; Gunah herqandaq milletni nomusqa qaldurar.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Padishahning iltipati eqilliq xizmetkarning béshigha chüsher; Biraq uning ghezipi nomusta qaldurghuchi uyatsiz xizmetkarining béshigha chüsher.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
