Pend-nesihetler 13
1 Dana oghul atisining terbiyisige köngül qoyar; Mesxire qilghuchi tenbihke qulaq salmas.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Adem durus éghizining méwisidin huzurlinar; Tuzkorlar zorawanliqqa hewes qilip zorawanliqqa uchrar.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Sözde éhtiyatchan kishi jénini saqlap qalar; Aghzi ittik halaketke uchrar.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Hurunning arzu-tiliki bar, lékin érishelmes; Lékin tirishchan etliner.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Heqqaniy adem yalghanchiliqtin yirginer; Qebih bolsa sésip, shermende bolar.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Yoli durusni heqqaniyet qoghdar; Lékin gunahkarni rezillik yiqitar.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Beziler özini bay körsetkini bilen emeliyette quruq sölettur; Beziler özini yoqsul körsetkini bilen zor bayliqliri bardur.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 Öz bayliqi görüge tutulghan bayning jénigha ara turar; Biraq yoqsullar héch wehimini anglimas.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 Heqqaniy ademning nuri shadlinip parlar; Biraq yaman ademning chirighi öchürüler.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Kibirliktin peqet jédel-majirala chiqar; Danaliq bolsa nesihetni anglighanlar bilen billidur.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Ishlimey tapqan haram bayliq beriketsizdur; Ter töküp halal tapqan gülliner.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Telmürginige kütüp érishelmeslik köngülni sunuq qilar, Lékin teshnaliqta érishkini «hayatliq derixi»dur.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 [Xudaning] kalam-sözige pisent qilmighan adem gunahning tölimige qerzdar bolar; Lékin permanni qedirligen adem yaxshiliq körer.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Aqilanining telimi hayatliq bergüchi bulaqtur, U séni ölüm tuzaqliridin qutuldurar.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 Aqilanilik ademni iltipatqa érishtürer; Biraq tuzkorlarning yoli egri-bügri, japaliq bolar.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Pem-parasetlik adem bilimi bilen ish körer; Hamaqet öz nadanliqini ashkarilar.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Rezil alaqichi bala-qazagha uchrar; Sadiq elchi bolsa derdke dermandur.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Terbiyeni ret qilghan adem namratliship uyatqa qalar; Emma tenbihni qobul qilghan hörmetke érisher.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Emelge ashqan arzu kishige shérin tuyular; Lékin exmeqler yamanliqni tashlashni yaman körer.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Aqilaniler bilen bille yürgen Dan. bolar; Biraq exmeqlerge hemrah bolghan nale-peryadta qalar.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Bala-qaza gunahkarlarning keynidin bésip mangar; Lékin heqqaniylar yaxshiliqning ejrini tapar.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Yaxshi adem perzentlirining perzentlirige miras qaldurar; Gunahkarlarning yighqan mal-dunyaliri heqqaniylar üchün toplinar.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Yoqsulning tashlanduq yéri mol hosul bérer, Lékin adaletsizliktin u weyran bolar.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Tayaqni ayighan kishi oghlini yaxshi körmes; Balini söygen kishi uni estayidil terbiyilep jazalar.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Heqqaniy adem köngli qanaet tapquche ozuq yer; Yamanning qorsiqi ach qalar.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
