Pend-nesihetler 11
1 Yalghan taraza Perwerdigargha yirginchliktur; Adil jing téshi Uni xursen qilar.
Неточни везни са мерзост Господу; А точни грамове са угодни Нему.
2 Tekebburluq bilen birge shermendichilik egiship kéler; Lékin danaliq kichik péillargha hemrah bolar.
Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените.
3 Toghrilarning semimiyliki özini yétekler; Lékin kazzaplarning egriliki özini weyran qilar.
Незлобието на справедливите ще ги ръководи, А извратеността на коварните ще ги погуби.
4 Xudaning ghezep künide mal-dunyaning paydisi bolmas; Lékin heqqaniyet ademni ölümdin qutquzar.
В ден на гняв богатството не ползува, А правдата избавя от смърт.
5 Kamil ademning heqqaniyliqi özini tüz yolgha bashlar; Yaman adem öz yamanliqidin yiqilar.
Правдата на непорочния ще оправя пътя му, А нечестивият ще падне чрез своето нечестие.
6 Durus ademlerning heqqaniyliqi özlirini qutquzar; Lékin kazzaplar öz hiyle-neyringidin tutular.
Правдата на справедливите ще ги избави, А коварните ще се хванат в злобата си.
7 Rezil adem ölse, uning ümidi yoqqa chiqar; Gunahkarning ümidi axiri quruq qalar.
Като умира нечестивият, ожиданото от него загива; Така загива надеждата на насилниците.
8 Heqqaniy adem qiyinchiliqtin xaliy qilinar; Rezil adem uning ornigha tutular.
Праведният се отървава от беда, А вместо него изпада в нея нечестивият.
9 Munapiqlar öz aghzi bilen yéqinini buzar; Lékin heqqaniylar bilimi bilen qutquzular.
Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави.
10 Heqqaniy adem ronaq tapsa, sheher xush bolar; Rezil adem halak bolsa, xelq tentene qilar.
Когато благоденствуват праведните, градът се весели; И когато погиват нечестивите става тържество.
11 Toghrilarning beriket tileshliri bilen sheher gülliner; Lékin rezillerning tili bilen weyran bolar.
Чрез благословението върху праведните градът се въздига, А чрез устата на нечестивите се съсипва.
12 Öz yéqinini sökidighan kishi — eqilsizdur; Emma yorutulghan adem aghzini yighar.
Който презира ближния си е скудоумен; А благоразумният човек мълчи.
13 Gep toshughuchi mexpiyetlerni ashkarilar; Sadiq adem amanetke xiyanet qilmas.
Одумникът обхожда и открива тайните, А верният духом потайва работата.
14 Yolyoruq kem bolsa, el-yurt yiqilar; Ulugh bir meslihetchi bolsa, el nijat tapar.
Дето няма мъдро ръководене народът пропада, А в многото съветници има безопасност.
15 Yatqa borun bolghan kishi ziyan tartmay qalmas; Qol bériship képil bolushni yaman körgen kishining quliqi tinch bolar.
Който поръчителствува за чужд човек, зле ще пострада, А който мрази поръчителството е в безопасност.
16 Shapaetlik ayal izzet-hörmetni qoldin bermes; Zorawanlar bayliqni qoldin bermes.
Благодатната жена придобива чест; И насилниците придобиват богатство.
17 Rehimdil öz-özige bext yaritar; Rehimsiz öz ténini aghritar.
Милостивият човек струва добро на себе си, А жестокият смущава своето тяло.
18 Yaman ademlerning alghan ish heqqi ularni aldar, beriketsiz bolar; Emma heqqaniyet térighuchi adem emeliy in’am alar.
Нечестивият придобива измамлива печалба, А който сее правда има сигурна награда.
19 Heqqaniyet ademge hayatliq tapquzar; Yamanliqni közlep yüridighan kishi ölümge yüz tutar.
Който е утвърден в правдата, ще стане живот, А който се стреми към злото съдействува за своята смърт.
20 Niyiti buzuq kishi Perwerdigargha yirginchliktur; Emma yoli diyanetlik kishiler uning xursenlikidur.
Развратените в сърце са мерзост Господу, А непорочните в пътя си са угодни Нему,
21 Qol tutushup birleshsimu, yamanlar jazagha tartilmay qalmas; Lékin heqqaniylarning nesli nijat tapar.
Даже ръка с ръка да се съедини пак нечестивият няма да остане ненаказан., А потомството на праведните ще се избави.
22 Chirayliq emma tétiqsiz xotun, Choshqining tumshuqigha altun halqa salghandektur.
Както е златна халка на носа на свиня, Така е красивата, но безразсъдна жена.
23 Heqqaniylarning arzusi peqet yaxshi méwe élip kéler; Yamanlarning kütkini ghezep-neprettur.
Желаното от праведните е само добро, А ожиданото от нечестивите е надменност.
24 Biraw merdlerche tarqatsimu, gülliner; Yene biraw bérishke tégishlikini ayisimu, peqet namratlishar.
Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, А друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия,
25 Merd adem etliner; Bashqilarni sugharghuchi özimu sughirilar.
Благотворната душа ще бъде наситена; И който пои, сам ще бъде напоен.
26 Ashliqni satmay bésiwalghan kishi elning lenitige uchraydu; Lékin ashliqni sétip bergüchige beriket tiliner.
Който задържа жито ще бъде прокълнат от народа, А който продава, благословение ще почива на главата му.
27 Yaxshiliqni izdep intilgen adem shapaet tapar; Yamanliqni izdigen adem özi yamanliq körer.
Който усърдно търси доброто, търси и благоволение, А който търси злото, то ще дойде и върху него.
28 Öz mal-duniyasigha tayan’ghuchi yiqilar; Heqqaniy kishi yopurmaqtek kökirer.
Който уповава на богатството си, ще падне, А праведните ще цъфтят като зелен лист.
29 Öz öyige azarchiliq salghan kishi shamalgha miras bolar; Eqilsiz adem aqilanining quli bolup qalar.
Който смущава своя си дом ще наследи вятър; И безумният ще стане слуга на мъдрия по сърце.
30 Heqqaniyning béridighan méwisi «hayatliq derixi»dur; Dana kishi köngüllerni [hayatliqqa] mayil qilar.
Плодът на праведния е дърво на живот; И който е мъдър придобива души.
31 Qaranglar, heqqaniy adem bu dunyada [sewenliki üchün] bedel töligen yerde, Reziller bilen gunahkarlarning aqiwiti qandaq bolar?
Ето, и на праведния се въздава на земята, - Колко повече на нечестивия и на грешния!
