Pend-nesihetler 1
1 Israil padishahi Dawutning oghli Sulaymanning pend-nesihetliri: —
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 Bu pend-nesihetler sanga eqil-paraset, edep-exlaqni ögitip, séni ibretlik sözlerni chüshinidighan qilidu;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 sanga danaliq, heqqaniyliq, pem-paraset we durusluqning yolyoruq-terbiyisini qobul qilduridu.
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 Bu [pend-nesihetler] nadanlarni zérek qilip, yashlarni bilimlik we sezgür qilidu;
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 bulargha qulaq sélishi bilen danalar bilimini ashuridu, yorutulghan kishiler téximu dana meslihetke érishidu,
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 shundaqla pend-nesihetler hem temsillerning menisini, danishmenlerning hékmetliri hem tilsim sözlirini chüshinidighan qilinidu.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Perwerdigardin qorqush bilimning bashlinishidur; Exmeqler danaliqni we terbiyini közge ilmaydu.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 I oghlum, atangning terbiyisige qulaq sal, anangning söz-nesihetidin ayrilma;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 chünki ular séning béshinggha taqalghan gül chembirek, boynunggha ésilghan marjan bolidu.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 I oghlum, yamanlar séni azdursa, ulargha egeshmigin.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Eger ular: — Yür, tuzaq qurup adem öltüreyli; Yoshuruniwélip, birer bigunah kelgende urayli!
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 Tehtisaradek ularni yutuwéteyli, Saq bolsimu, hanggha chüshkenlerdek ularni yiqitayli; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 Ulardin xilmuxil qimmetlik mal-dunyagha ige bolup, Öylirimizni olja bilen toldurimiz.
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 Biz bilen shérik bol, Hemyanimiz bir bolsun, dése, —
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 I oghlum, ulargha yoldash bolma, Özüngni ularning izidin néri qil!
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 Chünki ularning putliri rezillikke yügüridu, Qolini qan qilish üchün aldiraydu.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Herqandaq uchar qanat tuyup qalghanda tuzaq qoyush bikar awarichiliktur;
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Lékin bular del öz qénini töküsh üchün saqlaydu; Öz janlirigha zamin bolushni kütidu.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Nepsi yoghinap ketken herbir ademning yollirining aqiwiti mana shundaq; [Haram mal-dunya] öz igilirining jénini alidu.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 [Büyük] danaliq kochida ochuq-ashkara xitab qilmaqta, Chong meydanlarda sadasini anglatmaqta.
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 Kocha doqmushlirida ademlerni chaqirmaqta, Sheher derwazilirida sözlirini jakarlimaqta: —
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 I saddilar, qachan’ghiche mushundaq nadanliqqa bérilisiler? Mesxire qilghuchilar qachan’ghiche mesxiriliktin huzur alsun? Exmeqler qachan’ghiche bilimdin nepretlensun?!
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Tenbihlirimge qulaq sélip mangghan yolunglardin yan’ghan bolsanglar idi! Rohimni silerge töküp bérettim, Sözlirimni silerge bildürgen bolattim.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Lékin chaqirsam, anglimidinglar; Qolumni uzartsam, héchqaysinglar qarimidinglar.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 Nesihetlirimning hemmisige perwa qilmidinglar, Tenbihimni anglashni qilche xalimidinglar.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Shunga, béshinglargha balayi’qaza kelgende külimen, Wehime silerge yétishi bilen mesxire qilimen.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Halaket élip kelgen wehime üstünglerge chüshkende, Weyranchiliq silerge quyuntazdek kelgende, Siler éghir qayghugha we azabqa muptila bolghininglarda —
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 U chaghda mushu kishiler mendin ötünüp chaqiridu, Men perwa qilmaymen, Méni telmürüp izdisimu, tapalmaydu.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Ular bilimge nepretlen’ginidin, Perwerdigardin eyminishni tallimighinidin,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 Méning nesihitimni qilche qobul qilghusi yoqluqidin, Tenbihimgimu perwa qilmighininglardin,
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Ular öz béshini yeydu, Öz qestliridin toluq azab tartidu;
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Chünki saddilarning yoldin chiqishi öz jénigha zamin bolidu; Exmeqler rahetlik turmushidin özlirini halak qilidu.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Lékin manga qulaq salghanlar aman-ésen yashaydu, Balayi’qazalardin, ghem-endishlerdin xaliy bolup, xatirjem turidu.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
