Matta 20
1 — Chünki ersh padishahliqi bir yer igisige oxshaydu. Igisi üzümzarliqida ishleshke ademlerni yallash üchün tang seherde sirtqa chiqiptu.
Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 U ishlemchiler bilen künlüki üchün bir kümüsh dinardin bérishke kéliship, ularni üzümzarliqigha ewetiptu.
И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.
3 Saet toqquzlarda u yene sirtqa chiqip, bazarda bikar turghan bashqa kishilerni körüptu.
И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;
4 Ulargha: «Silermu üzümzarliqimgha béringlar, heqqinglargha tégishlikini bérimen» — deptu.
и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.
5 Ular üzümzarliqqa bériptu. Chüshte we saet üchtimu u yene chiqip yene shundaq qiliptu.
Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.
6 Lékin [kechqurun] saet beshlerde chiqqanda u yerde turghan yene bashqilarni körüp, ulardin: «Néme üchün bu yerde kün boyi bikar turisiler?» dep soraptu.
А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?
7 Ular: «Bizni héchkim yallimidi» dep jawab qayturuptu. U ulargha: «Undaqta, silermu üzümzarliqimgha bérip ishlenglar» — deptu.
Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето, [и каквото е право ще получите].
8 Kech bolghanda, üzümzarliq igisi ghojidarigha: «Ishlemchilerni chaqirip, eng axirida kelgenlerdin bashlap eng awwal kelgenlergiche hemmisining ish heqqini ber» deptu.
Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.
9 Awwal kechqurun saet beshte ishqa kelgenler kélip, herbiri bir kümüsh dinardin éliptu.
И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.
10 Eng awwal yallap kélin’genlerning nöwiti kelgende, ular: Téximu köp ish heqqi alimizghu, dep oylishiptu; biraq ularmu bir kümüsh dinardin éliptu.
А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.
11 Ular ish heqqini alghini bilen yer igisidin aghrinip:
И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 «Bu axirda kelgenler peqet bir saetla ishlidi, biraq siz ularni kün boyi japaliq we qattiq issiqni chekken bizler bilen barawer hésablidingizghu, dep ghudurishiptu.
Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.
13 Lékin [yer igisi] ularning birige jawab qayturup: «Burader, sanga naheqliq qilghinim yoq! Sen bilen bir kümüsh dinargha kélishmigenmiduq?
А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?
14 Heqqingni élip qaytip ketkin. Bu axirda kelgen’gimu sanga oxshash bergüm bar.
Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.
15 Özümningkini özüm bilgenche ishlitish hoququm yoqmu? Séxiy bolghanliqimgha közüng qiziriwatamdu?
Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?
16 Shundaq qilip «Aldida turghanlar arqigha ötidu, arqida turghanlar aldigha ötidu»; chünki chaqirilghanlar köp, emma tallan’ghanlar az bolidu.
Така последните ще бъдат първи, а първите последни.
17 Eysa Yérusalémgha chiqiwétip, yolda on ikki muxlisini bir chetke tartip, ulargha mundaq dédi:
И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:
18 — Mana biz hazir Yérusalémgha chiqip kétiwatimiz. Insan’oghli bash kahinlar we Tewrat ustazlirigha tapshurulidu. Ular uni ölümge mehkum qilidu
Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,
19 andin uni mesxire qilip, qamchilap we kréstleshke yat elliklerge tapshuridu. Lékin u üchinchi küni qayta tirilidu.
и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Shu chaghda, Zebediyning oghullirining anisi ikki oghlini élip, Eysaning aldigha kélip uningdin bir ishni telep qilmaqchi bolup sejde qildi.
Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.
21 Néme teliping bar? — dep soridi u. Ayal uninggha: — Shuni emr qilghaysenki, séning padishahliqingda bu ikki oghlumdin biri ong yéningda, biri sol yéningda oltursun, — dédi.
А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.
22 Eysa ulargha jawaben: — Siler néme telep qiliwatqininglarni bilmeywatisiler. Men ichishke temshelgen qedehni ichelemsiler? Icheleymiz, — déyishti ular.
А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? [и да се кръстите с кръщението с което Аз се кръщавам?] Казват Му: Можем.
23 U ulargha: — Siler heqiqetenmu méning qedehimdin ortaq ichisiler. Biraq ong yaki sol yénimda olturush nésiwisi méning ixtiyarimda emes, belki Atam kimlerge teyyarlighan bolsa, shulargha nésip bolidu.
Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете, [и с кръщението с което Аз се кръщавам, ще се кръстите]; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.
24 [Qalghan] on muxlis buningdin xewer tapqanda, ikki qérindishidin xapa boldi.
И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 Lékin Eysa ularni yénigha chaqirip, mundaq dédi: — Silerge melumki, ellerdiki hökümranlar qol astidikidikiler üstidin buyruqwazliq qilip hakimiyet yürgüzidu, we ularning hoquqdarliri ularni xojayinlarche idare qilidu.
Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.
26 Biraq silerning aranglarda shundaq bolmisun; belki silerdin kim üstün bolushni xalisa, silerning xizmitinglarda bolsun;
Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;
27 we kim aranglardikilerning aldinqisi bolushni xalisa, silerning qulunglar bolsun.
и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 Insan’oghlimu derweqe shu yolda köpchilik xizmitimde bolsun démey, belki köpchilikning xizmitide bolay we jénimni pida qilish bedilige nurghun ademlerni hörlükke érishtürey dep keldi.
също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 Ular Yérixo shehiridin chiqqanda, zor bir top ademler uninggha egiship mangdi.
И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.
30 We mana, yol boyida olturghan ikki ema Eysaning u yerdin ötüp kétiwatqinini anglap: — I Reb, Dawutning oghli, bizge rehim qilghaysen, — dep towlidi.
И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!
31 Köpchilik ularni «Ün chiqarmanglar!» dep eyiblidi. Lékin, ular: — Ya Reb, i Dawutning oghli, bizge rehim qilghaysen! — dep téximu qattiq towlidi.
А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!
32 Eysa qedimini toxtitip, ularni chaqirip: — Siler üchün néme ish qilip bérishimni xalisiler? — dep soridi.
И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!
33 Ya Reb, közlirimiz échilsun! — déyishti ular.
Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.
34 Eysa ulargha ich aghritip, qolini ularning közlirige tegküziwidi, közliri shuan eslige kélip köridighan boldi; ular derhal uninggha egiship mangdi.
А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.
