Ayup 4
1 Témanliq Élifaz jawaben mundaq dédi: —
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 «Birsi sen bilen sözleshmekchi bolsa, éghir alamsen? Biraq kim aghzigha kelgen gepni yutuwatalaydu?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Qara, sen köp ademlerge telim-terbiye bergen ademsen, Sen jansiz qollargha küch bergensen,
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Sözliring deldengship aran mangidighanlarni righbetlendürgen, Tizliri pükülgenlerni yöligensen.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Biraq hazir nöwet sanga keldi, Shuningliq bilen halingdin ketting, Balayi’apet sanga tégishi bilen, Sen alaqzade bolup ketting.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Ixlasmenliking tayanching bolup kelmigenmu? Yolliringdiki durusluq ümidingning asasi emesmidi?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Ésingge al, kim bigunah turup weyran bolup baqqan? Duruslarning hayati nede üzülüp qalghan?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Men körginimdek, gunah bilen yer aghdurup awarichilik térighanlar, Oxshashla hosul alidu.
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Tengrining bir nepisi bilenla ular gumran bolidu, Uning ghezipining partlishi bilen ular yoqilip kétidu.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Shirning hörkireshliri, Hem esheddiy shirning awazi [bar bolsimu], Shir arslanlirining chishliri sundurulidu;
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Batur shir bolsa ow tapalmay yoqilishqa yüzlinidu, Chishi shirning küchükliri chéchilip kétidu.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 — Mana, manga bir söz ghayibane keldi, Quliqimgha bir shiwirlighan awaz kirdi,
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Tün kéchidiki ghayibane körünüshlerdin chiqqan oylarda, Ademlerni chongqur uyqu basqanda,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Qorqunch we titrekmu méni basti, Söngek-söngeklirimni titritiwetti;
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Köz aldimdin bir roh ötüp ketti; Bedinimdiki tüklirim hürpiyip ketti.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 U roh ornida midirlimay turdi, biraq turqini körelmidim; Köz aldimda bir gewde turuptu; Shiwirlighan bir awaz anglandi: —
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 «Insan balisi Tengridin heqqaniy bolalamdu? Adem öz Yaratquchisidin pak bolalamdu?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Mana, U Öz qullirigha ishenmigen, Hetta perishtilirinimu «Nadanliq qilghan!» dep eyibligen yerde,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 Uli topilardin bolghan insanlar, Laydin yasalghan öylerde turghuchilar qandaq bolar!? Ular perwanidinmu asanla yanjilidu!
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Ular tang bilen kech ariliqida kukum-talqan bolidu; Ular héchkim nezirige almighan halda menggüge yoqilidu.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Ularning chédir tanisi yulup tashlan’ghan’ghu? Ular héch danaliqqa téxi érishmeyla ölüp kétidu!».
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
