Ayup 29
1 Ayup bayanini dawamlashturup mundaq dédi: —
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 «Ah, ehwalim ilgiriki aylardikidek bolsidi, Tengri mendin xewer alghan künlerdikidek bolsidi!
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 U chaghda Uning chirighi béshimgha nur chachqan, Uning yoruqluqi bilen qarangghuluqtin ötüp ketken bolattim!
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 Bu ishlar men qiran waqtimda, Yeni Tengri chédirimda manga sirdash [dost] bolghan waqitta bolghanidi!
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 Hemmige Qadir men bilen bille bolghan, Méning yash balilirim etrapimda bolghan;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 Méning basqan qedemlirim sériq maygha chömülgen; Yénimdiki tash men üchün zeytun may deryasi bolup aqqan;
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Sheher derwazisigha chiqqan waqtimda, Keng meydanda ornum teyyarlan’ghanda,
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 Yashlar méni körüpla eyminip özlirini chetke alatti, Qérilar bolsa ornidin turatti,
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 Shahzadilermu geptin toxtap, Qoli bilen aghzini étiwalatti.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Aqsöngeklermu tinchlinip, Tilini tangliyigha chapliwalatti.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Qulaq sözümni anglisila, manga bext tileytti, Köz méni körsila manga yaxshi guwahliq béretti.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Chünki men manga himaye bol dep yélin’ghan ézilgüchilerni, Panahsiz qalghan yétim-yésirlarnimu qutquzup turattim.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Halak bolay dégen kishi manga bext tileytti; Men tul xotunning könglini shadlandurup naxsha yangratquzattim.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Men heqqaniyliqni ton qilip kiyiwaldim, U méni öz gewdisi qildi. Adaletlikim manga yépincha hem selle bolghan.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Men korgha köz bolattim, Tokurgha put bolattim.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Yoqsullargha ata bolattim, Manga natonush kishining dewasinimu tekshürüp chiqattim.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Men adaletsizning hinggayghan chishlirini chéqip tashlayttim, Oljisini chishliridin élip kétettim.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Hem: «Méning künlirim qumdek köp bolup, Öz uwamda rahet ichide ölimen» deyttim;
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Hem: «Yiltizim sularghiche tartilip baridu, Shebnem pütün kéchiche shéximgha chapliship yatidu;
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Shöhritim herdaim mende yéngilinip turidu, Qolumdiki oqyayim herdaim yéngi bolup turidu» deyttim.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Ademler manga qulaq salatti, kütüp turatti; Nesihetlirini anglay dep süküt ichide turatti.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Men gep qilghandin kéyin ular qayta gep qilmaytti, Sözlirim ularning üstige shebnem bolup chüshetti.
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 Ular yamghurlarni kütkendek méni kütetti, Kishiler [waqtida yaghqan] «kéyinki yamghur»ni qarshi alghandek sözlirimni aghzini échip ichetti!
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Ümidsizlen’ginide men ulargha qarap külümsireyttim, Yüzümdiki nurni ular yerge chüshurmeytti.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Men ulargha yolini tallap körsitip bérettim, Ularning arisida kattiwash bolup olturattim, Qoshunliri arisida turghan padishahdek yashayttim, Biraq buning bilen matem tutidighanlargha teselli yetküzgüchimu bolattim».
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
