Ayup 28
1 — «Shübhisizki, kümüsh tépilidighan kanlar bar, Altunning tawlinidighan öz orni bardur;
Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
2 Tömür bolsa yer astidin qéziwélinidu, Mis bolsa tashtin éritilip élinidu.
Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
3 Insanlar [yer astidiki] qarangghuluqqa chek qoyidu; U yer qerigiche charlap yürüp, Qarangghuluqqa tewe, ölümning sayiside turghan tashlarni izdeydu.
Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4 U yer yüzidikilerdin yiraq jayda tik bolghan quduqni kolaydu; Mana shundaq adem ayagh basmaydighan, untulghan yerlerde ular arghamchini tutup boshluqta pulanglap yüridu, Kishilerdin yiraqta ésilip turidu.
Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
5 Ashliq chiqidighan yer, Tekti kolan’ghanda bolsayalqundek körünidu;
Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
6 Yerdiki tashlar arisidin kök yaqutlar chiqidu, Uningda altun rudisimu bardur.
Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
7 U yolni héchqandaq alghur qush bilmeydu, Hetta sarning közimu uninggha yetmigen.
Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
8 Hakawur yirtquchlarmu u yerni héch dessep baqmighan, Esheddiy shirmu u jaydin héchqachan ötüp baqmighan.
Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
9 Insan balisi qolini chaqmaq téshining üstige tegküzidu, U taghlarni yiltizidin qomuriwétidu.
Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
10 Tashlar arisidin u qanallarni chapidu; Shundaq qilip uning közi herxil qimmetlik nersilerni köridu;
Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
11 Yer astidiki éqinlarni téship ketmisun dep ularni tosuwalidu; Yoshurun nersilerni u ashkarilaydu.
И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
12 Biraq danaliq nedin tépilar? Yorutulushning makani nedidu?
Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
13 Insan baliliri uning qimmetliklikini héch bilmes, U tiriklerning zéminidin tépilmas.
Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
14 [Yer] tégi: «Mende emes» deydu, Déngiz bolsa: «Men bilenmu bille emestur» deydu.
Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
15 Danaliqni sap altun bilen sétiwalghili bolmaydu, Kümüshnimu uning bilen bir tarazida tartqili bolmas.
Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16 Hetta Ofirda chiqidighan altun, aq héqiq yaki kök yaqut bilenmu bir tarazida tartqili bolmaydu.
Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
17 Altun we xrustalnimu uning bilen sélishturghili bolmaydu, Ésil altun qacha-quchilar uning bilen héch almashturulmas.
Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
18 U ünche-marjan, xrustalni ademning ésidin chiqiridu; Danaliqni élish qizil yaqutlarni élishtin ewzeldur.
Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19 Éfiopiyediki sériq yaqut uninggha yetmes, Sériq altunmu uning bilen beslishelmeydu.
Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
20 Undaqta, danaliq nedin tépilidu? Yorutulushning makani nedidu?
От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
21 Chünki u barliq hayat igilirining közidin yoshurulghan, Asmandiki uchar-qanatlardinmu yoshurun turidu.
Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
22 Halaket we ölüm peqetla: «Uning shöhritidin xewer alduq» deydu.
Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
23 Uning mangghan yolini chüshinidighan, Turidighan yérini bilidighan peqetla bir Xudadur.
Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
24 Chünki Uning közi yerning qerigiche yétidu, U asmanning astidiki barliq nersilerni köridu.
Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
25 U shamallarning küchini tarazigha salghanda, [Dunyaning] sulirini ölchigende,
За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
26 Yamghurlargha qanuniyet chüshürginide, Güldürmamining chaqmiqigha yolini békitkinide,
Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
27 U chaghda U danaliqqa qarap uni bayan qilghan; Uni nemune qilip belgiligen; Shundaq, U uning bash-ayighigha qarap chiqip,
Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
28 Insan’gha: «Mana, Rebdin qorqush danaliqtur; Yamanliqtin yiraqlishish yorutulushtur» — dégen».
И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
