Ayup 19
1 Ayup jawaben mundaq dédi: —
Тогава Иов в отговор рече:
2 «Siler qachan’ghiche jénimni azablimaqchisiler, Qachan’ghiche méni söz bilen ezmekchisiler?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 Siler méni on qétim xarlidinglar; Manga uwal qilishqa nomus qilmaysiler.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Eger méning sewenlikim bolsa, Men emdi uning [derdini] tartimen.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 Eger siler méningdin üstünlük talashmaqchi bolsanglar, Yüzüm aldida sherm-hayani körsitip méni eyiblimekchi bolsanglar,
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Emdi bilip qoyunglarki, manga uwal qilghan Tengri iken, U tori bilen méni chirmashturup tartti;
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Qara, men nale-peryad kötürüp «Zorawanliq!» dep warqiraymen, Biraq héchkim anglimaydu; Men warqiraymen, biraq manga adalet kelmeydu.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 U yolumni méni ötüwalmisun dep chit bilen tosup qoydi, Qedemlirimge qarangghuluq saldi.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 U mendin shan-sheripimni mehrum qildi, Béshimdin tajni tartiwaldi.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 U manga her tereptin buzghunchiliq qiliwatidu, men tügeshtim; Ümidimni U derexni yulghandek yuluwaldi.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Ghezipini manga qaritip qozghidi, Méni Öz düshmenliridin hésablidi.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Uning qoshunliri sep tüzüp atlandi, Pelempeylirini yasap manga hujum qildi, Ular chédirimni qorshawgha élip bargah tikiwaldi.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 U qérindashlirimni mendin néri qildi, Tonushlirimning méhrini mendin üzdi.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Tughqanlirim mendin yatliship ketti, Dost-buraderlirim méni unutti.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Öyümde turghan musapirlar, hetta dédeklirimmu méni yat adem dep hésablaydu; Ularning neziride men musapir bolup qaldim.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Men chakirimni chaqirsam, u manga jawab bermeydu; Shunga men uninggha aghzim bilen yélinishim kérek.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Tiniqimdin ayalimning qusqusi kélidu, Aka-ukilirim sésiqliqimdin bizar.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Hetta kichik balilar méni kemsitidu; Ornumdin turmaqchi bolsam, ular méni haqaretleydu.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Méning sirdash dostlirimning hemmisi mendin nepretlinidu, Men söygenler mendin yüz öridi.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Et-térilirim ustixanlirimgha chapliship turidu, Jénim qil üstide qaldi.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Ah, dostlirim, manga ichinglar aghrisun, ichinglar aghrisun! Chünki Tengrining qoli manga kélip tegdi.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Siler némishqa Tengridek manga ziyankeshlik qilisiler? Siler némishqa etlirimge shunche toymaysiler!
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Ah, méning sözlirim yézilsidi! Ular bir yazmigha pütüklük bolghan bolatti!
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 Ular tömür qelem bilen qoghushun ichige yézilsidi! Ebedil’ebed tash üstige oyup pütülgen bolatti!
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Biraq men shuni bilimenki, özümning Hemjemet-Qutquzghuchim hayattur, U axiret künide yer yüzide turup turidu!
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 Hem méning bu tére-etlirim buzulghandin kéyin, Men yenila ténimde turup Tengrini körimen!
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 Uni özümla eyni halda körimen, Bashqa ademning emes, belki özümning közi bilen qaraymen; Ah, qelbim buninggha shunche intizardur!
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Eger siler: «Ishning yiltizi uningdidur, Uni qandaq qilip qistap qoghliwételeymiz?!» — désenglar,
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Emdi özünglar qilichtin qorqqininglar tüzük! Chünki [Xudaning] ghezipi qilich jazasini élip kélidu, Shuning bilen siler [Xudaning] sotining quruq gep emeslikini bilisiler».
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
