Misirdin chiqish 21
1 — Sen ularning aldigha qoyidighan höküm-belgilimiler munulardur: —
Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 Eger sen bir ibraniy qulni sétiwalghan bolsang, u alte yilghiche xizmitingde bolup, yettinchi yili tölemsiz hör qilinsun.
Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 U qul qilinishqa tenha halette élip kélin’gen bolsa, tenha halette ketsun. Ayali bilen birge élip kélin’gen bolsa, ayalimu uning bilen bille ketsun.
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Eger xojisi uninggha xotun élip bergen bolsa, shundaqla ayali uninggha oghul-qizlarni tughup bergen bolsa, ayal baliliri bilen xojisigha qélip, er yalghuz ketsun.
Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 Lékin eger qul élan qilip: «Men xojam, ayalim we balilirimgha muhebbitim bolghini üchün hör bolup ketmeymen» dése,
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 undaqta uning xojisi uni Xudaning [ibadet sorunining] aldigha élip bérip, uni ishikning aldida yaki ishikning késhikining aldida turghuzsun; andin xojisi bigiz bilen uning quliqini teshsun. Shundaq qilip, u menggüge xojisining quli bolup qalidu.
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 Eger birkim qizini dédeklikke sétiwetken bolsa, u er qullar hör qilin’ghandek hör qilinmisun.
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 Eger özige xas sétiwalghan qiz xojisigha yaqmisa, undaqta u qiz terepning heq tölep uni hör qilishigha yol qoyushi kérek. Lékin xojisining uni yat xelqqe sétish hoquqi bolmaydu; chünki xojisi uninggha wapasizliq qilghandur.
Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 Eger u qizni oghligha xas békitken bolsa, undaqta u belgilimiler boyiche uninggha öz qizidek muamile qilsun.
Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 Eger xojisi yene xotun alsa, eslide emrige alghan dédikining yémek-ichmikini, kiyim-kéchikini we er-xotunchiliq burchini kémeytmisun.
Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 Eger u shu üch ishni ada qilmisa, undaqta u bedel tölimey hör bolsun.
И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 Kimki bir ademni urup öltürüp qoysa, umu choqum öltürülsun.
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 Lékin eger u kishi [ölgüchining] jénini paylap turup qesten öltürmigen, belki men Xuda uning qoli arqiliq shu kishining ölüshige yol qoyghan bolsam, undaq ehwalda Men uninggha qachidighan bir jayni orunlashturimen.
Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 Lékin eger birsi öz qoshnisini hiyle bilen öltürimen dep, uninggha qesten hujum qilsa, u gerche [panah izdep] qurban’gahimgha qéchip kelsimu, u shu yerde tutulsun we ölümge mehkum qilinsun.
Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 Kimki öz atisi yaki anisigha qol tegküzse, choqum öltürülsun.
Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 Kimki bir ademni bulap satqan bolsa yaki uning qolida barliqi melum bolsa, jezmen öltürülüshi kérek.
Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 Kimki öz atisi yaki anisigha lenet qilip qarghighan bolsa, jezmen öltürülüshi kérek.
Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 Eger ikki kishi urushup qélip, biri yene birini tash ya moshti bilen ursa, urulghan kishi ölmey, orun tutup yétip qalghan bolsa,
Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 u kishi qopup hasigha tayinip tashqirigha chiqqudek bolsa, undaqta uni urghan kishi jazadin xalas qilinsun; peqet zeximlen’güchining yétip ishtin qalghan waqti üchün tölem bérip, uni dawalitip sellimaza saqaytsun.
и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 Eger birsi quli yaki dédikini tayaqta ursa, shundaqla qul yaki dédek neq meydanda ölüp ketse, uning üchün [igisi] choqum jazagha tartilsun.
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 Lékin eger tayaq yégüchi bir-ikki kün tirik tursa, undaqta qul xojayinining shexsi mal-mülki bolghini üchün, qulning jazasigha tartilmisun.
Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
22 Eger kishiler bir-biri bilen urushup qélip, hamilidar bir ayalni urup salsa, hamilidar ayalda balisi baldur tughulushidin bashqa zeximlinish bolmisa, ayalning érining tölem telipi boyiche hakimlarning testiqidin ötküzülüp jerimane tölisun.
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 Eger [ayal yaki bala] ziyan-zexetke uchrighan bolsa, undaqta jénigha jan,
Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 közige köz, chishigha chish, qoligha qol, putigha put,
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 köyükke köyük, zeximge zexim, kökke kök tölensun.
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Eger birsi öz qul ya dédikining közini urup nakar qilip qoysa, közi wejidin uni azad qilsun.
Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 Shuningdek birsi öz quli ya dédikining chishini urup chiqiriwetken bolsa, chishi wejidin uni azad qilsun».
И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 Eger bir kala bir er yaki ayal kishini üsüp öltürüp qoysa, shu kala choqum chalma-kések qilinishi kérek, uning göshi yéyilmisun. Lékin kalining igisige gunah kelmisun.
Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 Lékin bu uyning ilgiridin üsüsh aditi bolup, igisige bu heqte agah bérilgen bolsa, lékin yenila uni baghlimighini üchün er-ayal kishilerni üsüp öltürüp qoyghan bolsa, undaqta kala chalma-kések qilinsun, igisimu ölümge mehkum qilinsun.
Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 Lékin uningdin xun heqqi telep qilinsa, öz jénining ornida uninggha qanchilik tölem qoyulghan bolsa shuni bersun.
Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 Kalidin üsülgüchi oghul yaki qiz bala bolsa, kalining igisi oxshashla yuqiriqi hökümdikidek bir terep qilinsun.
Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 Kala qul yaki dédekni üsken bolsa, kalining igisi üsülgüchining xojisigha ottuz shekel kümüsh bersun; andin kala chalma-kések qilinsun.
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 Eger birsi bir orining aghzini ochuq qoyup yaki kolawatqan orining aghzini yapmay, kala yaki éshek uninggha chüshüp ketse,
Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 Undaqta orining igisi mal igisining ziyinini toluq tölep bersun; ölgen mal uningki bolidu.
притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 Eger birsining kalisi yene birsining kalisini üsüp öltürüp qoyghan bolsa, undaqta ular tirik qalghan kalini sétip, pulni barawer bölüshsun hem ölük kalinimu shundaq bölüshsun.
Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 Lékin kalining ilgiridin üsidighan aditi barliqi éniq turup, igisi uni baghlimay qoyuwetken bolsa, undaqta üsküchi kalining igisi kaligha kala tölep bersun, ölük kala uning bolsun.
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
