Зәбур 94
1 И итиқамлар алғучи Тәңри, Пәрвәрдигар! И интиқамлар алғучи Тәңри, парлиғайсән!
Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Көтирилгин, Өзүңни көтәргин, и җаһанни Сорақ Қилғучи, Мәғрурларға җазасини бәргин!
Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 Қачанғичә рәзилләр, и Пәрвәрдигар, Қачанғичә рәзилләр тәнтәнә қилип жүривериду?
Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 Қачанғичә һакавурларчә сөзләп валақшийду, Қәбиһлик қилғучиларниң һәммиси йоған гәп қилип жүриду?
Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Улар хәлқиңни езиду, и Пәрвәрдигар, Сениң мирасиңға җәбир-җапа салмақта.
Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 Тул аял вә ғерип-мусапирларни қирип, Йетим-йесирләрни өлтүрүп: —
Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 «Яһ көрмәйду», «Яқупниң Худаси көңүл бөлмәйду», — дәйду.
И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Силәр көңүл қоюңлар, и әлниң һамақәтлири! Ахмақлар, қачан дана болисиләр?
Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете?
9 Қулақни тиклигүчиниң Өзи аңлимамду? Көзни Ясиғучиниң Өзи көрмәмду?
Оня, Който е поставил ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 Әлләрни тәрбийилигүчи, Инсанға әқил-билим үгәткүчиниң Өзи адәмни әйиплимәмду?
Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 Пәрвәрдигар инсанниң ой-хияллириниң тутами йоқлуғини билиду.
Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Сән тәрбийилигән адәм бәхитликтур, и Яһ, Йәни Сән Тәврат-қанунуңдин әқил үгитидиған киши бәхитликтур!
Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
13 Шундақ қилип, таки пасиқлар үчүн орәк коланғичә — Сән уни яман күнләрдин хатирҗәм сақлайсән.
За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 Чүнки Пәрвәрдигар Өз хәлқини тәрк әтмәйду, Яки Өз мирасидин ваз кәчмәйду.
Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Чүнки һөкүм-пәрман һоқуқи һаман адаләткә қайтиду, Барлиқ дили дуруслар болса, униң кәйнидин маңиду.
Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Мән үчүн яманлар билән қаршилишишқа ким орнидин туриду? Мән үчүн қәбиһлик қилғучилар билән қаршилишишиқа ким мәйданға чиқиду?
Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Әгәр Пәрвәрдигар маңа ярдәмдә болмиған болса, Җеним балдур чиқип сүкүт диярида ятар еди.
Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 Айиғим путлишай дегинидә, Өзгәрмәс муһәббитиң, и Пәрвәрдигар, мени йөлиди.
Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Ичимдики көплигән ғәм-әндишиләр арисида, Сениң тәсәллилириң җенимни сөйүндүрди.
Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Инсапсизлиқни қанунға айландуридиған, Ач көз олтарған бир тәхт, Сән билән алақидә боламду?
Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 Улар һәққанийларниң җениға һуҗум қилишқа жиғилиду, Бигуна қанни төкидиған һөкүмләрни чиқармақта.
Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 Бирақ Пәрвәрдигар мениң егиз қорғиним болиду; Һә, мениң Худайим панаһ Қорам Тешимдур.
Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
23 У уларниң қәбиһлигини өз бешиға салиду, Уларниң өз явузлуқлири билән уларни үзүп ташлайду, Бәрһәқ, Пәрвәрдигар Худайимиз уларни үзүп ташлар.
Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
