Зәбур 90
1 Худаниң адими болған Мусаниң дуаси: — Я Рәббим, Сән барлиқ дәвирдә бизгә макан болуп келиватисән;
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Тағлар вуҗудқа кәлмәстин бурун, Сән йәр вә аләмни шәкилләндүрмәстин бурун, Әзәлдин әбәткичә Тәңридурсән.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Сән инсанни тупраққа айландуруп: — «Һәй, инсан балилири, қайтиңлар!» — дәйсән.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Мана, Сениң нәзириңдә миң жил — Өтүп кәткән түнүгүнки бир күн, Түндики бир җесәктур, халас.
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Сән адәмләрни су ташқинидәк елип кетисән, Улар өтүп кәткән бир уйқидәк, Таң сәһәрдә үнүп чиққан от-чөпкә охшайду —
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Әтигәндә улар көкирип үниду, Кечиси болса кесилип, солишип кетәр.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Чүнки биз ғәзивиң билән йоқаймиз, Қәһриң билән дәккә-дүккидә қалимиз.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Сән қәбиһликлиримизни көз алдиңға, Йошурун қилмишлиримизни җамалиңниң нури алдиға қойдуң.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Барлиқ күнлиримиз дәрғәзивиң астида өтүп кетиду, Жиллиримизни бир уһ тартиш биләнла түгитимиз.
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Өмримизниң жиллири йәтмиш жил, Мағдуримиз бар болса сәксән жил; Бирақ уларниң пәхри җапа вә беһудиликтур; Һаят тезлик билән үзәр, Мана, биз учуп кәттуқ.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Саңа болған һөрмәт-әйминишниң аз-көплүгигә қарап һесаплинидиған, Аччиғиңниң шиддитини ким билсун?
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Шуңа көңлимизни даналиққа қоюшимиз үчүн, Күнлиримизни санашни бизгә үгәткәйсән!
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Йенимизға қайтқайсән, и Пәрвәрдигар, Сени қачанғичә...?! Қуллириңға рәһим қилғайсән!
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Бизни әтигәндә өзгәрмәс муһәббитиң билән қандурғайсән; Ундақта барлиқ күнлиримиздә күйләрни яңритип шатлинимиз.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Сән бизни җапаға чөмгән күнләргә асасән, Күлпәтни көргән жиллиримизға асасән йәнә хурсән қилғин!
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Улуқ ишлириң қуллириңға көрүнгәй, Шану-шәвкитиң уларниң оғуллириғиму ашкарә болғай!
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Пәрвәрдигар Худайимизниң шерин мәрһәмити үстимиздә болғай, Қолимизниң ишлирини үстимизгә бәрикәтлик қилғайсән, Бәрһәқ, қолимизниң ишлирини бәрикәтлик қилғайсән!
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
