Зәбур 78
1 Асаф язған «Масқил»: — И Мениң хәлқим, тәлимимни аңлаңлар, Ағзимдики сөзләргә қулақ селиңлар.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Мән ағзимни бир тәмсил билән ачимән, Қедимки тепишмақларни елан қилимән.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Биз буларни аңлиған, билгән, Ата-бовилиримиз уларни бизгә ейтип бәргән.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Биз буларни уларниң әвлатлиридин йошурмаймиз, Келидиған дәвиргә Пәрвәрдигарниң мәдһийилирини, Униң күч-қудритини, Униң қилған карамәт ишлирини баян қилимиз.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Чүнки У Яқупта бир агаһ-гувани бекиткән, Исраилда бир қанунни орнатқан; У ата-бовилиримизға буларни өз пәрзәнтлиригә үгитишни буйруған;
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 Шундақ қилип келәр дәвир, Йәни туғулидиған балиларму буларни билсун, Уларму орнидин туруп өз балилириға буларни үгәтсун;
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 Пәрзәнтлири үмүтини Худаға бағлисун, Тәңриниң қилғанлирини унтумисун, Бәлки Униң әмирлиригә кирсун;
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 Улар ата-бовилириға охшимисун дәп, Йәни җаһил һәм асий бир дәвир, Өз қәлбини дурус қилмиған, Роһи Тәңригә вапалиқта турмиған бир дәвиргә охшимисун дәп, У шундақ [буйруғандур].
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Мана Әфраимниң әвлатлири, Қуралланған оқячилар болсиму, Җәң күнидә сәптин янди.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Улар Худаниң әһдисини тутмиди, Бәлки Униң Тәврат-қанунида меңишни рәт қилди.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Улар Униң қилғанлирини, Өзлиригә көрсәткән карамәтлирини унтуди.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 У Мисирниң зиминида, Зоанниң даласида, Уларниң ата-бовилириниң көз алдида мөҗизиләрни көрсәткән еди;
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 У деңизни бөлүветип, Уларни оттурисидин өткүзгән; Суларни дога-дога қилип тиклиди.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 У күндүздә булут билән, Кечидә от нури билән уларни йетәклиди.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Чөл-баяванда ташларни йеривәтти, Чоңқур сурлардин урғуп чиққандәк ичимликни мол қилди;
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 У хада таштин өстәң-еқинларни һасил қилди, Суни дәриялардәк аққузди.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Бирақ улар йәнә Униң алдида гуна қиливәрди, Чөлдә Һәммидин Алий Болғучиға асийлиқ қилди.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Улар көңлидә Тәңрини синиди, Нәпсини қандурушқа йемәкликни тәләп қилди.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Улар Худани һақарәтләп: — «Тәңри чөл-дәшттә дәстихан салаламду?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 Мана У қорам ташни урувиди, Сулар урғуп, Еқинлар булақтәк тешип чиқти; Әнди У бизгә нанму берәләмду? Өз хәлқини гөш билән тәминләләмду?» — дейишти.
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Шуниң билән Пәрвәрдигар аңлап, ғәзәпләнди; Яқупқа от туташти, Исраилға аччиғи көтирилди;
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 Чүнки улар Худаға ишәнмиди, Униң ниҗатлиғиға улар таянмиди,
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 У әрштин булутларни буйруп, Асман дәрвазилирини ачқан еди;
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 У улар үстигә «манна»ни яғдуруп, Уларға әрштики ашлиқни бәргән еди;
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Шуниң билән инсанлар күч егилириниң ненини йегән еди; У уларға қанғичә озуқни әвәткән еди.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Әнди У асманда шәриқ шамили чиқирип, Күчи билән җәнуп шамилиниму елип кәлди;
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 У гөшни чаң-тозандәк улар үстигә чүшүрди, Деңизлар саһилидики қумлардәк учар-қанатларни яғдурди.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 У буларни уларниң баргаһиниң оттурисиға, Чедирлириниң әтрапиға чүшүрди.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Улар болушичә йәп тоюшти, Чүнки уларниң нәпси тартқинини [Худа] уларға кәлтүргән еди.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 Лекин улар нәпси тартқинидин техи зерикмәйла, Гөшни еғизлирида техи чайнаватқинидила,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 Худаниң ғәзиви уларға қарита қозғалди; У улардин әң қамәтликлирини қиривәтти, Исраилниң сәрхил яшлирини йәргә урувәтти.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 Мана, шундақ болсиму, Улар йәнила давамлиқ гуна қиливәрди, Униң мөҗизилиригә техичила ишәнмиди;
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Шуңа У уларниң күнлирини беһудиликтә, Жиллирини дәккә-дүккилик ичидә түгәткүзди.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 У уларни өлтүргили турғанда, Андин улар Уни издиди; Улар йолидин йенип, интилип Тәңрини издиди;
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Улар Худаниң уларниң уюлтеши екәнлигини, Һәммидин Алий Болғучи Тәңриниң уларниң һәмҗәмәт-қутқузғучиси екәнлигини есигә кәлтүрди.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Бирақ улар ағзи билән Униңға хушамәт қилди, Тили билән Униңға ялған сөз қилди;
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 Чүнки уларниң көңли Униңға садиқ болмиди, Улар Униң әһдисини чиң тутмиди.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Бирақ У йәнила рәһимдил еди; Қәбиһлигини кәчүрүп, уларни йоқатмиди; У қайта-қайта Өз ғәзивидин янди, У қәһрини қозғиғини билән һәммини төкмиди.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 У уларниң пәқәт әт егилири, Кәтсә қайтип кәлмәс бир нәпәс екәнлигини яд әтти.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Улар чөл-дәшттә шунчә көп қетим Униң аччиғини кәлтүрди. Шунчә көп қетим баяванда көңлигә азар бәрди!
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Бәрһәқ, улар қайтидин йолдин чәтнәп Тәңрини синиди, Исраилдики Муқәддәс Болғучиниң жүригини зедә қилди.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Улар Униң қолини [әслимиди]; Уларни зомигәрниң чаңгилидин һөрлүккә қутқузған күнини, Қандақ қилип Мисирда карамәтләрни яритип, Зоан даласида мөҗизиләрни көрсәткинини есидин чиқарди.
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 У [Мисирлиқларниң] дәриялирини, еқинлирини қанға айландуруп, Уларни ичәлмәс қилип қойди;
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Уларниң арисиға нәштәрлик чивинларни топ-топи билән әвәтти, Һалак қилар пақиларни маңдурди;
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 Уларниң зираәтлирини кепинәк қурутлириға тутуп берип, Мәһсулатлирини чекәткиләргә бәрди;
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 Үзүм таллирини мөлдүр билән урдуруп, Әнҗирлирини қирав билән үшшүтивәтти.
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 У калилирини мөлдүргә соқтуруп, Маллирини чақмақ отлирида [көйдүривәтти].
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 У уларға ғәзивиниң дәһшәтлигини — Қәһрини, аччиғини һәм еғир күлпәтләрни, Балаю-апәт елип келидиған бир түркүм пәриштиләрниму чүшүрди.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 У Өз ғәзиви үчүн бир йолни түзләп қойди; Уларниң җенини өлүмдин айимай, Бәлки һаятини вабаға тапшурди;
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 У Мисирда барлиқ тунҗа туғулған балиларни, Һамниң чедирлирида уларниң ғурури болған тунҗа оғул балилирини қиривәтти.
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 У падичидәк Өз хәлқини Мисирдин сәпәргә атландуруп, Чөл-баявандин уларни қой падисидәк башлап маңди;
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 Уларни аман-есән йетәклигәчкә, Улар қорқунучтин халий болуп маңди; Дүшмәнлирини болса, деңиз жутуп кәтти.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 У уларни Өз муқәддәс зимининиң чегарасиға, Оң қоли егиливалған бу тағлиққа елип кәлди.
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 У әлләрни уларниң алдидин қоғливетип, Зимин үстигә тана тартқузуп өлчәп, уларға тәқсим қилди; Исраил қәбилилирини уларниң чедирлириға олтирақлаштурди.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Бирақ улар Худани, Һәммидин Алий Болғучини синап аччиқландурди, Униң тапшурған гува-агаһлирини тутмиди;
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Бәлки ата-бовлиридәк йолдин тейип асийлиқ қилди, Хаин оқядәк қейип кәтти.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 Улар егизликтә қурған ибадәтгаһлар билән Униң ғәзивини қозғиди, Ойма бутлири билән Униң жүригини өртиди.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Худа уларни аңлап ғәзәпләнди, Исраилдин интайин йиргәнди.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 У Шилоһдики маканини, Йәни У инсан арисида турған чедирни ташлап кәтти,
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Өзиниң қудрәт бәлгүсини булап кетишкә, Шан-шәривини ишғалийәтчиләрниң қолиға бәрди;
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Өз хәлқини қиличқа тапшурди, Өзиниң мираси болғанлардин интайин ғәзәпләнди.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 От уларниң жигитлирини ялмиди, Қизлири той нахшилирида махталмайтти.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Уларниң каһинлири қилич астида жиқилди, Лекин тул хотунлири һаза тутмиди.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Андин Рәб бириси уйқидин ойғандәк ойғанди, Шараптин җасарәтләнгән палвандәк товлиди.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 У рәқиплирини уруп чекиндүрүп, Уларни түгимәс рәсваға қалдурди.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Йүсүпниң чедирини шаллап, рәт қилди; Әфраим қәбилисини таллимиди;
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 Бәлки Йәһуда қәбилисини, Яхши көргән Зион теғини таллиди.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 [Шу йәрдә] муқәддәс җайини тағ чоққилиридәк, Йәр-зиминни әбәдий орнатқандәк мәзмут бена қилди;
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 У Өз қули Давутни таллап, Уни қой қотанлиридин чақиривалди;
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 Қозилирини емитидиған сағлиқларни әгишип беқиштин айрип, Уни Өз хәлқи Яқупни, мираси болған Исраилни беқишқа чиқарди.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Давут уларни қәлбидики дуруслуғи билән бақти, Қолиниң әпчиллиги билән уларни йетәклиди.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
