Зәбур 77
1 Нәғмичиләрниң беши Йәдутунға тапшурулған, Асаф язған күй: — Авазим Худаға көтирилди, мән пәряд қилимән; Авазим Худаға көтирилди, У маңа қулақ салиду.
За първия певец, по Едутуна, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си, Да! към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 Бешимға күн чүшкәндә, мән Рәбни издидим; Кечичә қолумни [дуаға] көтирип, бош қоймидим; Җеним тәсәллини халимай рәт қилди.
В деня на неволята си търсих Господа, Нощем прострях ръката си към Него без да престана; Душата ми не искаше да се утеши.
3 Мән Худани әсләп сеғиндим, аһ-зар қилдим; Сеғинип ойлинип, роһум паракәндә болди. (Селаһ)
Спомням си за Бога, и се смущавам; Оплаквам се, и духът ми отпада. (Села)
4 Сән мениң көзүмни жумдурмидиң; Чоңқур ғәшлик илкидә болғанлиғимдин сөзләлмәйттим.
Удържаш очите ми в не спане; Смущавам се до толкоз щото не мога да продумам.
5 Мән: «Кона замандики күнләрни, Қедимки жилларни хиял қилимән;
Размислих за древните дни, За годините на старите времена.
6 Кечиләрдә ейтқан нахшамни әсләймән; Көңлүмдә чоңқур хиял сүримән» — [дедим]; Роһум интилип издимәктә еди;
Спомням си за нощното си пеене; Размишлявам в сърцето си, И духът ми загрижено изпитва като казва:
7 — «Рәб мәңгүгә ташливетәмду? У қайтидин илтипат көрсәтмәмду?
Господ до века ли ще отхвърля? Не ще ли вече да покаже благоволение?
8 Униң өзгәрмәс муһәббити әнди мәңгүгә түгәп кәттиму? Униң вәдиси әвлаттин-әвлатқичә инавәтсиз боламду?
Престанала ли е милостта Му за винаги? Пропада ли обещанието Му за всякога?
9 Тәңри меһри-шәпқитини көрситишни үнтудиму? У ғәзәплинип Өз рәһимдиллиғини тохтитивәттиму?». (Селаһ)
Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села)
10 Андин мән мундақ дедим: — «Бундақ десәм болмайду, бу [етиқатимниң] аҗизлиғи әмәсму! Һәммидин Алий Болғучиниң оң қолиниң жиллирини, Йәни Яһниң қилғанлирини — яд етимән; Қедимдин буянқи карамәтлириңни әсләймән.
Тогава рекох: Това е слабост за мене Да мисля, че десницата на Всевишния се изменява.
Ще спомена делата Господни; Защото ще си спомня чудесата извършени от Тебе в древността,
12 Сениң барлиқ ишлигәнлириң үстидә сеғинип ойлинимән; Сениң қилғанлириң үстидә истиқамәт қилимән;
И ще размишлявам върху всички що си сторил, И деянията Ти ще преговарям.
13 И Худа, йолуң болса пак-муқәддәсликтидур; Худадәк улуқ бир илаһ бармидур?
Боже, в светост е Твоят път; Кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Мөҗизиләр Яратқучи Илаһдурсән; Әл-милләтләр ара Сән күчүңни намайән қилдиң.
Ти си Бог, който вършиш чудеса; Явил си между племената силата Си.
15 Өз билигиң билән Өз хәлқиңни, Йәни Яқуп вә Йүсүпниң пәрзәнтлирини һөрлүккә чиқарғансән; (Селаһ)
Изкупил си с мишцата Си людете Си, Чадата Яковови и Иосифови, (Села)
16 Сулар Сени көрди, и Худа, сулар Сени көрди; Титрәк уларни басти, Деңиз тәглири патипарақ болди.
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; Разтрепериха се и бездните.
17 Қара булутлар суларни төкүвәтти; Асманлар зор садасини аңлатти; Бәрһәқ, Сениң оқлириң тәрәп-тәрәпкә етилди.
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; Тоже и стрелите Ти прелетяха.
18 Гүлдүрмамаңниң авази қара қуюнда еди, Чақмақлар җаһанни йорутти; Йәр йүзи алақзадә болуп тәврәнди.
Гласът на гърма Ти бе вихрушката; Светкавиците осветиха вселената; Земята се потресе и се разклати.
19 Сениң йолуң океан-деңизларда, Қәдәмлириң чоңқур сулардидур, Аяқ излириңни тапқили болмайду.
През морето бе Твоят път, И стъпките Ти през големи води, И следите Ти не се познаваха.
20 Сән қой падисини баққандәк, Муса вә Һарунниң қоли билән Өз хәлқиңни йетәклидиң».
Водил си като стадо людете Си С ръката на Моисея и на Аарона.
