Зәбур 75

1 Нәғмичиләрниң бешиға «Һалак қилмиғайсән» дегән аһаңда оқулсун дәп тапшурулған, Асафниң күй-нахшиси: — Саңа тәшәккүр ейтимиз, и Худа, тәшәккүр ейтимиз! Чүнки намиң бизгә йеқиндур; Буни, қилған карамәтлириң испатлап җакалайду.

За първия певец, по не Разорявай, Асафов псалом. Песен. Славословим Те, Боже, славословим; И е близо при нас явлението на името Ти; разгласяват се чудесните Ти дела.

2 [Мәнки Пәрвәрдигар]: — «Мән бекиткән вақитни ихтияримға алғинимда, Адаләт билән сорақ қилимән;

Когато уловя определеното време Аз ще съдя с правото.

3 Йәр һәм йәрниң үстидә туруватқанлар тәвринип турсиму, Униң түврүклирини турғузғучи Өзүмдурмән» — деди. (Селаһ)

Ако и да се разтопи земята с всичките й жители, Аз закрепявам стълбовете й. (Села)

4 Махтанғанларға: — «Махтанмаңлар», Һәм рәзилләргә «Мүңгүзүңни көтәрмә» — дедим;

Рекох на надменните: Не постъпвайте надменно, И на нечестивите: Не издигайте рог;

5 «Мүңгүзүңни жуқури көтәрмә; Бойнуңни қаттиқ қилип ғадийип сөзлимә!»

Не дигайте високо рога си, Не говорете с корав врат.

6 Чүнки көтирилиш шәриқтин яки ғәриптин әмәс, Яки җәнуптинму кәлмәйду;

Защото нито от изток, нито от запад, Нито от планинската пустиня иде съд;

7 Чүнки Худа сотчидур; У бирисини көтириду, бирисини чүшүриду.

Но Бог е съдията; Едного Той унижава, а другиго издига.

8 Чүнки Пәрвәрдигарниң қолида бир қәдәһ туриду; Униңдики шарап көпүклишиватиду; У әбҗәш шарап билән толди; Худа униңдин төкиду; Дәрвәқә йәр йүзидики барлиқ рәзилләр униң дуғини қоймай ичиветиду;

Защото в ръката на Господа има чаша, и виното се пени; Тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива; И даже дрождето му ще прецедят и ще изпият всичките нечестиви на земята.

9 Мән болсам, мәңгүгә гувалиқ беримән: — Яқупниң Худасиға күйләрни ейтимән.

А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог, Нему ще пея хваления.

10 «Мән рәзилләрниң мүңгүзлириниң һәммисини кесип ташлаймән; Бирақ һәққанийларниң мүңгүзлири көтирилиду!».

И ще отсека всичките рогове на нечестивите; А роговете на праведните ще се издигнат.