Зәбур 66
1 Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп, тарлиқ сазлар билән оқулсун дәп, күй-нахша: — Пүткүл җаһан, хошаллиқ билән Худаға тәнтәнә қилиңлар!
За първия певец, псаломска песен. Възкликнете към Бога, всички земи,
2 Униң наминиң улуқлуғини нахша қилип җакалаңлар, Униң мәдһийилирини шәрәплик қилиңлар!
Възпейте славата на Неговото име, Като Го хвалите, хвалете Го славно.
3 Худаға: «Сениң қилғанлириң нәқәдәр қорқунучлуқтур! Қудритиң зор болғач, Дүшмәнлириң алдиңда зәиплишип тәслим болиду;
Речете Богу: Колко са страшни делата Ти! Поради величието на Твоята сила Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.
4 Барлиқ йәр йүзидикиләр Саңа сәҗдә қилип, Сени күйләп, нахша ейтишиду; Улар намиңни күйләп нахша қилип ейтиду» — дәңлар! (Селаһ)
Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови, Ще славословят името Ти. (Села)
5 Келиңлар, Худаниң қилғанлирини көрүңлар; Инсан балилири алдида қилған карамәтлири қорқунучлуқтур.
Дойдете та вижте делата на Бога, Който страшно действува към човешките чада.
6 У деңизни қуруқлуққа айландурди; [Әҗдатлиримиз] дәриядинму пиядә өтти; Биз у йәрдә униңдин хурсән болдуқ.
Превърна морето в суша; Пеши преминаха през реката; Там се развеселиха в Него.
7 У қудрити билән мәңгү һөкүм сүриду; Униң көзлири әлләрни күзитип туриду; Асийлиқ қилғучилар мәғрурланмисун! (Селаһ)
Със силата Си господарува до века: Очите Му наблюдават народите; Бунтовниците нека не превъзнасят себе си. (Села)
8 И қовмлар, Худайимизға тәшәккүр-мәдһийә ейтиңлар; Униңға болған мәдһийә-һәмдусаналарни яңритиңлар!
Вие племена благославяйте нашия Бог, И направете да се чуе гласът на хвалата Му,
9 У җенимизни һаятлиқ ичигә тиккән, Путлиримизни тейилдурушларға йол қоймайду.
Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни.
10 Чүнки Сән, и Худа, бизни синидиң; Күмүчни отта тавлиғандәк бизни тавлидиң.
Защото Ти, Боже, си ни спасил, Изпитал си ни както се изпитва сребро.
11 Сән бизни торға чүшүрдуң; Белимизгә еғир жүкни жүклидиң.
Въвел си ни в мрежата, Турил си тежък товар на гърба ни.
12 Хәқләрни бешимизға миндүрдүң; Биз от вә кәлкүнни бесип өттуқ; Сән ахир бизни кәңричиликкә чиқардиң.
Направил си да яздят човеци върху главите ни; Преминахме през огън и вода; Но Ти ни изведе на богато място.
13 Мән көйдүрмә қурбанлиқларни елип өйүңгә кирәй; Саңа қилған қәсәмлиримгә әмәл қилимән;
Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния, Ще изпълня пред Тебе обреците,
14 Бәрһәқ, бешимға күн чүшкәндә ләвлирим чиқарған, Еғизим ейтқан вәдилиримни әмәлгә ашуримән.
Които произнесоха устните ми И говориха устата ми в бедствието ми.
15 Мән Саңа бордақ малларни көйдүрмә қурбанлиқ қилип сунимән, Қочқарларниң йеғини хуш пуритип көйдүримән; Өкүз вә өшкиләрни әкилип сунимән. (Селаһ)
Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с темян, Ще принеса волове и кози. (Села)
16 Худадин әймингүчи һәммиңлар, келиңлар, қулақ селиңлар! Униң мән үчүн қилған карамәтлирини баян қилимән;
Дойдете, слушайте, всички, които се боите от Бога, И ще разкажа онова, което е сторил на душата ми.
17 Ағзим ечип униңға пәряд көтәрдим, Униң улуқлуғини җакалиған мәдһийиләр тилимда болди.
Към него извиках с устата си; И Той ще бъде възвисен чрез езика ми.
18 Көңлүмдә гунани көзләп жүргән болсам, Рәб [дуайимни] аңлимиған болатти.
Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда, Господ не би послушал;
19 Бирақ Худа аңлиди; У дуайимға қулақ салди.
Но Бог наистина послуша, Обърна внимание на гласа на молбата ми.
20 Худаға тәшәккүр-мәдһийә яғдурулсун! У мениң дуайимни яндурмиди, Һәм мәндин өзгәрмәс муһәббитини елип кәтмиди!
Благословен да е Бог. Който не отстрани от мене ни молитвата, ни Своята милост.
