Зәбур 56

1 Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп, «Хилвәттики дуб дәрәқлиридики пахтәк» дегән аһаңда оқулсун дәп, Давут язған «Миқтам» күй (Филистийләр Гат шәһиридә уни әсиргә алғанда йезилған): — И Худа, маңа шәпқәт көрсәткәйсән, Чүнки инсанларниң нәпси йоғинап мени қоғлимақта; Күн бойи улар мән билән җәң қилип мени басмақта;

За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2 Мени көзлигән рәқиплиримниң нәпси йоғинап күн бойи мени қоғлимақта; Маңа һәйвә қилип җәң қилғучилар интайин көптур!

Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

3 Мән қорққан күнүмдә, Мән Саңа тайинимән.

Когато съм в страх, На тебе ще уповавам.

4 Мән сөз-каламини улуқ дәп мәдһийәләйдиған Худаға, Худағила тайинимән; Мән қорқмаймән; Наһайити бир әт егиси мени немә қилалисун?

Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

5 Улар күн бойи сөзлиримни бурмилайду, Уларниң барлиқ ойи маңа зиянкәшлик қилиштур;

Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

6 Улар топ болуп адәмни қәстилишип, йошуруниду; Пейимгә чүшүп, җенимни елишни күтиду.

Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

7 [Гуна] билән гунани йепип қачса боламду? Ғәзивиң билән әлләрни йәргә урғайсән, и Худа!

Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

8 Мениң сәрсанлиқлиримни өзүң санап кәлгән; Көздин аққан яшлиримни тулумуңға топлап сақлиғайсән; Булар дәптириңдә пүтүклүк әмәсму?

Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те записани в Твоята книга?

9 Шуниң билән мән Саңа нида қилған күндә, Дүшмәнлирим чекиниду; Мән шуни билдимки — Худа мән тәрәптидур!

Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

10 Худани — Униң сөз-каламини улуқлаймән! Пәрвәрдигарни — Униң сөз-каламини улуқлаймән!

Чрез Бога ще хваля думите Му; Чрез Господа ще хваля думите Му.

11 Худанила таянчим қилдим — Мән қорқмаймән, наһайити шу бир инсан мени немә қилалисун?

На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще стори човек?

12 Саңа қилған вәдилиримгә вапа қилимән, и Худа; Саңа тәшәккүр қурбанлиқлирини сунимән.

Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци, Ще ти принеса благодарствени приноси.

13 Чүнки Сән җенимни өлүмдин қутулдурғансән; Сән путлиримни путлишиштин сақлимамсән? Шуниң билән мән Худаниң һозурида, тирикләр туридиған йоруқлуқта маңимән.

Понеже си избавил душата ми от смърт, Няма ли да избавиш и нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?