Зәбур 44
1 Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп оқулсун дәп, Кораһниң оғуллири үчүн йезилған «Масқил»: — И Худа, өз қулақлиримиз билән аңлидуқ, Атилиримиз бизгә баян қилип, Өз күнлиридә, йәни қедимки заманларда Сениң қилған зор ишлириңни уқтурған еди;
За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.
2 Сән [ата-бовилиримизниң алдида] Өз қолуң билән ят әлләрни қоғливетип, Уларниң [зиминиға ата-бовилиримизни] орунлаштурдуң; Ят қовмларға апәт чүшүрүп, уларни тарқитивәттиң.
Ти си изгорил с ръката Си народите, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил.
3 Бәрһәқ, бовилиримиз зиминни өз қиличи билән алғини йоқ, Өз билиги билән өзлирини қутқузғиниму йоқ; Бу бәлки Сениң оң қолуң, Сениң билигиң вә җамалиңниң нуриниң қилғинидур; Чүнки Сән улардин хурсәнлик таптиң.
Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях.
4 Сән Өзүң мениң падишасимдурсән, и Худа, Сән Яқуп үчүн ғәлибиләр буйруғучидурсән.
Ти си Цар мой, Боже; Заповядай да стават победи за Якова.
5 Сән арқилиқ биз рәқиплиримизни һайдиветимиз; Намиң билән өзимизгә қарши турғанларни чәйләймиз;
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас.
6 Чүнки өз оқяйимға таянмаймән, Қиличимму мени қутқузалмайду.
Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми.
7 Чүнки Сән бизни рәқиплиримиздин қутқуздуң, Бизгә өч болғанларни йәргә қараттиң.
Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят.
8 Худани күн бойи иптихарлинип махтаймиз; Намиңни әбәдил-әбәткичә мәдһийиләймиз. (Селаһ)
С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села)
9 Бирақ Сән [һазир] бизни ташлаветип аһанәткә қалдурдуң; Қошунлиримиз билән җәңгә биллә чиқмайсән.
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски.
10 Сән рәқиплиримиз алдида бизни чекиндүрдүң; Бизни өчмәнләргә халиғанчә талан-тараҗ қилдурдуң.
Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си.
11 Союшқа тапшурулған қойлардәк, бизни уларға тапшурдуң, Әлләр арисиға бизни тарқитивәттиң.
Предал си ни като овци за ядене, И разпръснал си ни между народите.
12 Сән Өз хәлқиңни бекарға сетивәттиң, Униң қиммитидин Өзүң һеч бейип кәтмидиң;
Продал си Своите люде за нищо. И не си спечелил от цената им.
13 Сән бизни хошна әлләрниң мәсқирисигә қалдурғансән; Әтрапимиздикиләргә аһанәт, заңлиқ объекти қилдиңсән.
Правиш ни за укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас.
14 Сән бизни әлләр арисида сөз-чөчәккә қойдуңсән, Ят қовмлар бизгә баш чайқишип қарашмақта.
Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената.
15 Мәсқирә һәм күпүрлүк ейтқучиларниң авази түпәйлидин, Дүшмәнләр вә өч алғучилар түпәйлидин, Күн бойи уятим алдимдин кәтмәйду, Йүзүмниң номуси мени чирмивалди.
Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива,
Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля, и отмъстителя.
17 Мана буларниң һәммиси бешимизға чүшти; Бирақ биз Сени унтумидуқ, Яки әһдәңгә һеч асийлиқ қилмидуқ;
Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет.
18 Қәлбимиз һеч янмиди, Саңа садақәтсизлик қилмидуқ, Қәдәмлиримиз йолуңдин һеч езип кәтмиди.
Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път,
19 Бирақ Сән бизни чилбөриләр маканида әздиң, Бизгә өлүм сайисини чаплаштурдуң.
Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място. И да си ни покрил с мрачна сянка.
20 Әгәр биз Худайимизниң намини унтуған болсақ, Яки ят бир илаһқа қол көтәргән болсақ,
Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог,
21 Худа Сән чоқум буни сүрүштә қилмас едиңму, Қәлбтики сирларни билип туридиған турсаң?
То не ще ли Бог да издири това? Защото той знае тайните на сърцето.
22 Бирақ Сән түпәйли биз күн бойи қирилмақтимиз; Боғузлинишни күтүп турған қойлар кәби һесапланмақтимиз.
Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овци за клане,
23 Ойған, и рәб! Немишкә ухлап ятисән? Орнуңдин тур, бизни мәңгүгә ташлавәтмигәйсән!
Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй за винаги.
24 Немишкә йүзүңни биздин йошурисән? Немишкә күлпәтлиримизгә, учриған зулумлиримизға писәнт қилмайсән?
Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни?
25 Қариғина, җенимиз тупрақта беғирлап жүриду; Тенимиз йәргә чаплашти;
Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепен до земята.
26 Орнуңдин туруп бизгә ярдәмдә болғайсән! Өзүңниң өзгәрмәс муһәббитиң сәвәвидин, Бизләрни һөрлүккә чиқарғайсән!
Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.
