Зәбур 4
1 Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп, тарлиқ сазлар билән оқулсун дәп, Давут язған күй. — Мән нида қилғинимда, маңа җавап бәргәйсән, И маңа һәққанийлиғим ата қилғучи Худа! Бесим астида қалғанда Сән мени кәңричиликкә чиқардиң; Маңа меһри-шәпқәт көрситип, дуайимни аңла!
За първия певец на струнни инструменти. Давидов псалом. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми; Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор; Смили се за мене и послушай молитвата ми.
2 И инсан балилири, силәр мениң шан-шәривимни қачанғичә аһанәткә қалдурисиләр? Қачанғичә беһудиликни сөйүп, Ялғанни издәп жүрисиләр? (Селаһ)
Човешки синове, до кога ще обръщате славата ми в беззаконие? До кога ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села)
3 Бирақ шуни билип қоюңларки, Пәрвәрдигар ихласмәнләрни Өзигә хас қилған; Мән Униңға нида қилғинимда, Пәрвәрдигар аңлайду.
Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него.
4 Аччиғиңларға берилип, гуна қилмаңлар; Өз орнуңларда йетип, қәлбиңларда чоңқур ойлинип, Сүкүт қилиңлар. (Селаһ)
Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села)
5 Һәққанийлиқ билән қурбанлиқларни қилиңлар, Вә Пәрвәрдигарға тайиниңлар.
Принасяйте жертви на правда, И надявайте се на Господа.
6 Көп хәлиқ: — «Ким бизгә яхшилиқ көрситәлисун?» — дәп соримақта; Җамалиңниң нури үстимизгә чүшсун, и Пәрвәрдигар!
Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си.
7 Ашлиқ вә йеңи шараплири молчилиқ болғанларниң хошаллиғидинму, Мениң қәлбимни бәкрәк хошаллиққа толдурдуң.
Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното.
8 Мән ятай, һәм хатирҗәмликтә ухливалай; Чүнки мени бехәтәрликтә яшатқучи пәқәтла Сән, и Пәрвәрдигар!
Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.
