Зәбур 38
1 Давут язған күй: — (Әслимә үчүн) И Пәрвәрдигар, ғәзивиңдә тәнбиһ бәрмигәйсән, Қәһриңдә мени җазалимиғайсән!
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Чүнки оқлириң мени зәхимләндүрүп санҗиди, Қолуң үстүмдин қаттиқ басти.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Қаттиқ ғәзивиң түпәйлидин әтлиримдә һеч сақлиқ йоқ, Гунайим түпәйлидин устиханлиримда арам йоқтур.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Чүнки гуналирим боюмдин ташти; Улар көтирәлмигүсиз еғир жүктәк мени бесивалди.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Ахмақлиғимдин җараһәтлирим сесип, шәлвәрәп кәтти.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Азаптин бәллирим толиму пүкүлүп кәтти, Күн бойи ғәмгә петип жүримән!
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Чатирақлирим отқа толди, Әтлиримниң сақ йери йоқтур.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Мән толиму һалсирап, езилип кәттим; Қәлбимдики азап-қайғу түпәйлидин һөкирәймән.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Рәб, барлиқ арзуюм көз алдиңдидур; Уһ тартишлирим Сәндин йошурун әмәс;
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Жүригим җиғилдап, һалимдин кәттим; Көзлиримниң нури өчти.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Яр-бурадәрлиримму мени урған ваба түпәйлидин, өзлирини мәндин тартти; Йеқинлиримму мәндин жирақ қачти.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Җенимни алмақчи болғанлар қапқан қуриду; Маңа зиянни қәстлигәнләр зәһирини чачмақта; Улар күн бойи һейлә-микирләрни ойлимақта.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Лекин мән гас адәмдәк аңлимаймән, Гача адәмдәк ағзимни ачмаймән;
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Бәрһәқ, мән аңлалмайдиған гаслардәк болуп қалдим; Ағзимда қилидиған рәддийә-тәнбиһ йоқ.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Чүнки үмүтүмни Сән Пәрвәрдигарға бағлидим; Рәб Худайим, Сән илтиҗайимға иҗабәт қилисән.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Чүнки мән: — «Улар мениң үстүмгә чиқип махтанмиғай; Болмиса, путлирим тейилип кәткәндә, улар шатлиниду» — дедим мән.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Чүнки мән дәлдәңшип, түгишәй дәп қалдим, Азавим көз алдимдин кәтмәйду.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Чүнки мән өз яманлиғимни иқрар қилимән; Гунайим үстидә қайғуримән.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Лекин дүшмәнлирим җушқун һәм күчлүктур; Қара чаплап, маңа нәпрәтләнгәнләрниң сани нурғундур.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Вапаға җапа қилидиғанлар болса, мән билән қаршилишиду; Чүнки мән яхшилиқни көзләп, интилимән.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 И Пәрвәрдигар, мәндин ваз кәчмигәйсән! И Худайим, мәндин жирақлашмиғайсән!
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 И Рәб, мениң ниҗатлиғим, Маңа чапсан ярдәм қилғайсән!
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
