Зәбур 2
1 Әлләр немишкә чуқан салиду? Немә үчүн хәлиқләр бекардин-бекар сүйқәст ойлайду?
Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2 Дуниядики падишалар сәпкә тизилип, Әмәлдарлар қара нийәт әйлишип, Пәрвәрдигар вә Униң Мәсиһи билән қаршилишип: —
Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:
3 «Уларниң чәклимилирини чөрүветәйли, Уларниң асарәтлирини бузуп ташлайли!» — дейишиду.
Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Асманда олтарғучи күлиду, Рәб уларни мазақ қилиду;
Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
5 Һәм аччиғида уларға сөзләп, Қәһри билән уларни вәһимигә селип: —
Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:
6 «Өзүм болсам Зионда, йәни муқәддәс теғимда, Өзүм мәсиһ қилған падишани тиклидим».
Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7 «Мән [әрштики] пәрманни җакалаймәнки, Пәрвәрдигар маңа: — «Сән Мениң оғлум; Өзүм сени бүгүнки күндә туғулдурдум;
Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8 Мәндин сора, Мән саңа мирас болушқа әлләрни, Тәәллуғуң болушқа йәр йүзини чәт-чәтлиригичә беримән;
Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
9 Сән төмүр таяқ билән уларни битчит қиливетисән; Сапал чинини кукум-талқан қилғандәк, сән уларни парә-парә қиливетисән» — деди».
Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Әнди, һәй падишалар, әқилдар болуңлар! Җаһандики сорақчилар савақ елиңлар;
Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.
11 Пәрвәрдигардин қорқуш билән униң хизмитидә болуңлар; Титрәк ичидә хошаллиниңлар!
Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12 Оғулниң ғәзивиниң қозғалмаслиғи үчүн, Уни сөйүңлар; Чүнки униң ғәзиви сәлла қайниса, Йолуңлардила һалак болисиләр; Униңға таянғанлар нәқәдәр бәхитликтур!
Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
