Зәбур 18
1 Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп оқулсун дәп, Пәрвәрдигарниң қули Давут язған күй; Пәрвәрдигар уни барлиқ дүшмәнлиридин һәм Саул падишаниң қолидин қутқузған күни, у Пәрвәрдигарға муну күйниң сөзлирини ейтти: — Аһ, Пәрвәрдигарим, мениң күч-қудритим, Мән сени сөйимән!
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Пәрвәрдигар мениң хада теғим, мениң қорғиним, мениң ниҗаткаримдур! Мениң Тәңрим, мениң қорам тешим, мән Униңдин һимайә тапимән; У мениң қалқиним, мениң қутқузғучи мүңгүзүм, мениң егиз мунаримдур!
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Мәдһийиләргә лайиқ Пәрвәрдигарға нида қилимән, Шунда дүшмәнлиримдин қутқузулимән;
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Өлүмниң асарәтлири мени қоршивалди, Ихлассизларниң ямрап кетиши мени қорқитивәтти;
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 Қийналғинимда мән Пәрвәрдигарға нида қилдим, Худайимға пәряд көтәрдим; У ибадәтханисидин авазимни аңлиди, Мениң пәрядим Униң һозуриға кәлди, Униң қулиқиға кирди.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Шу чағ йәр-зимин тәврәп, силкинип кәтти, Тағларниң һуллири дәһшәтлик тәврәнди, силкинип кәтти; Чүнки У ғәзәпләнди.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Униң димиғидин ис өрләп туратти, Ағзидин чиққан от һәммисини жутувәтти; Униңдин көмүр чоғлири чиқти;
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 У асманларни тазим қилдуруп чүшти, Пути асти тум қараңғулуқ еди.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Бир керубни минип пәрваз қилди, Шамалниң қанатлирида ғуюлдап учуп кәлди.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 У қараңғулуқни өзиниң йошурунидиған җайи қилди, Суларниң қараңғусини, Асманларниң қоюқ булутлирини, Өз әтрапида чедири қилди.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 Униң алдидики йоруқлуқтин, Қоюқ булутлар, мөлдүр, отлуқ чоғлар чиқип өтти;
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 Пәрвәрдигар асманда гүлдүрлиди; Һәммидин Алий Болғучи авазини яңратти, Мөлдүр вә отлуқ чоғлар билән.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 Бәрһәқ, У оқлирини етип, [дүшмәнлиримни] тарқитивәтти; Чақмақларни чақтуруп, уларни қийқас-чуқанға салди;
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Шуниң билән деңизларниң тәкти көрүнүп қалди, Аләмниң һуллири ашкариланди, Тәнбиһиң билән, Димиғиңдин чиққан нәпәсниң зәрбиси билән, и Пәрвәрдигар.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 У жуқуридин қолини узитип, мени тутти; Мени улуқ сулардин тартип алди.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 У мени күчлүк дүшминимдин, Һәм маңа өчмәнлик қилғучилардин қутқузди; Чүнки улар мәндин күчлүк еди.
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Күлпәткә учриған күнүмдә, улар маңа қарши һуҗумға өтти; Бирақ Пәрвәрдигар мениң таянчим еди.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 У мени кәңри-азатә бир җайға елип чиқарди; У мени қутқузди, чүнки У мәндин хурсән болди.
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Пәрвәрдигар һәққанийлиғимға қарап маңа илтипат көрсәтти; Қолумниң һалаллиғини У маңа қайтурди;
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Чүнки Пәрвәрдигарниң йоллирини тутуп кәлдим; Рәзиллик қилип Худайимдин айрилип кәтмидим;
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Чүнки Униң барлиқ һөкүмлири алдимдидур; Мән Униң бәлгүлимилирини өзүмдин нери қилмидим;
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Мән Униң билән ғубарсиз жүрдум, Өзүмни гунадин нери қилдим;
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Шуниң үчүн Пәрвәрдигар һәққанийлиғимға қарап, Көз алдидики қолумниң һалаллиғиға қарап, қилғанлиримни қайтурди.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Вападар-меһриванларға Өзүңни вападар-меһриван көрситисән; Ғубарсизларға Өзүңни ғубарсиз көрситисән;
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 Сап диллиқларға Өзүңни сап диллиқ көрситисән; Тәтүрләргә Өзүңни тәтүр көрситисән;
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Чүнки аҗиз мөмин хәлиқни қутқузғучи Өзүңдурсән; Бирақ тәкәббур көзләрни шәрмәндә қилисән;
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Чириғимни җулалиқ қилған Сәндурсән; Пәрвәрдигар Худайим мени басқан қараңғулуқни нурландуриду;
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 Чүнки Сән арқилиқ [дүшмән] қошуни арисидин жүгүрүп өттүм; Сән Худайим арқилиқ мән сепилдин атлап өттүм.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Тәңрим — Униң йоли мукәммәлдур; Пәрвәрдигарниң сөзи синап испатланғандур; У Өзигә таянғанларниң һәммисигә қалқандур.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Чүнки Пәрвәрдигардин башқа йәнә ким илаһтур? Бизниң Худайимиздин башқа кимму қорам таштур?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Йәни белимни күч-қувәт билән ориғучи Тәңри, Йолумни түптүз, мукәммәл қилғучи Тәңридур;
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 У мениң путлиримни кейикниңкидәк [учқур] қилиду, Шуниң билән мени егиз җайлиримда турғузиду;
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Қоллиримни уруш қилишқа үгитиду, Шуңлашқа биләклирим мис каманни керәләйду;
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Сән маңа ниҗатлиғиң болған қалқанни ата қилдиң, Нениң оң қолуң мени йөлиди; Сениң мулайим кәмтәрлигиң мени улуқ қилди.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Сән қәдәмлирим астидики җайни кәң қилдиң, Мениң путлирим тейилип кәтмиди.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Мән дүшмәнлиримни қоғлап йәттим; Улар һалак болмиғичә һеч янмидим.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Қайтидин орнидин туралмас қилип уларни янҗивәттим, Улар путлирим астида жиқилди.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Сән җәң қилишқа күч билән белимни бағлидиң; Сән маңа һуҗум қилғанларни путум астида егилдүрдүң;
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Дүшмәнлиримни көз алдимда арқисиға яндуруп қачқуздуң, Шуниң билән маңа өчмәнләрни йоқаттим.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Улар пәряд көтәрди, бирақ қутқузидиған һеч ким йоқ еди; Һәтта Пәрвәрдигарға нида қилди, Уму уларға җавап бәрмиди.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Мән уларға соққа берип, шамал учурған топидәк қиливәттим; Кочидики патқақтәк, уларни төкүвәттим.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Сән мени хәлиқниң низалиридин қутқузғансән; Сән мени әлләрниң беши қилғансән; Маңа ят болған бир хәлиқ хизмитимдә болмақта.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Сөзүмни аңлапла улар маңа итаәт қилиду; Ят әлдикиләр маңа бичариләрчә тәслим болиду;
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Ят әлдикиләр чүшкүнлишип кетиду; Улар өз истиһкамлиридин титригән һалда чиқип келиду;
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Пәрвәрдигар һаяттур! Мениң Қорам Тешим мубарәкләнсун! Ниҗатлиғим болған Худа [һәммидин] алийдур, дәп мәдһийиләнсун!
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 У, мән үчүн толуқ қисас алғучи Тәңри, Хәлиқләрни маңа бойсундурған [Худадур];
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 У мени дүшмәнлиримдин қутқузған; Бәрһәқ, Сән мени маңа һуҗум қилғанлардин жуқури көтәрдиң; Зораван адәмдин Сән мени қутулдурдуң.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Шуниң үчүн мән әлләр арисида Саңа рәхмәт ейтимән, и Пәрвәрдигар; Намиңни улуқлап күйләрни ейтимән;
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 [Пәрвәрдигар] Өзи тиклигән падишаға зор нусрәтләрни беғишлайду; Өзи мәсиһ қилғиниға, Йәни Давутқа һәм униң нәслигә мәңгүгә өзгәрмәс муһәббитини көрситиду.
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
