Зәбур 147
1 Һәмдусана! Яһни мәдһийиләңлар! Бәрһәқ, бундақ қилиш шериндур; Худайимизни күйләңлар! Мәдһийә оқуш инсанға яришиду.
Хвалете Господа; защото е добро нещо да пеем хваления на нашия Бог, Защото е приятно, и хвалението е прилично.
2 Пәрвәрдигар Йерусалимни бена қилмақта; Исраилниң сүргүн қилинғанлирини У жиғип келиду;
Господ гради Ерусалим, Събира Израилевите заточеници.
3 У көңли сунуқларни давалайду; Уларниң ярилирини таңиду.
Изцелява съкрушените в сърце И превързва скърбите им.
4 У юлтузларниң санини санайду; Уларниң һәммисигә бир-бирләп исим қойиду.
Изброява числото на звездите. Нарича ги всички по име.
5 Улуқдур Рәббимиз, зор қудрәтликтур; Униң чүшиниши чәксиздур.
Велик е нашият Господ, и голяма и силата Му; Разумът Му е безпределен.
6 Пәрвәрдигар мулайим мөминләрни йөләп көтириду; Рәзилләрни йәргичә төвән қилиду.
Господ укрепва кротките, А нечестивите унижава до земята.
7 Пәрвәрдигарға тәшәккүрләр билән нахша ейтиңлар; Күйләрни чилтарға тәңшәп ейтиңлар!
Пейте Господу и благодарете Му. Пейте хваления с арфа на нашия Бог.
8 У асманни булутлар билән қаплитиду, Зиминға ямғурни бекитиду, Тағларда от-чөпләрни өстүриду;
Който покрива небето с облаци, Приготвя дъжд за земята, И прави да расте трева по планините;
9 Малларға озуқ, Тағ қарғисиниң җүҗилири зарлиғанда, уларға озуқ бериду;
Който дава храна на животните И на гарвановите пилета, които пиукат.
10 Ат күчидин У зоқ алмайду; Адәмниң чәбдәс путлирини хурсәнлик дәп билмәйду;
Не се удоволствува в силата на коня, Нито има благоволение в краката на мъжете.
11 Пәрвәрдигар бәлки Өзидин әйминидиғанларни, Өзиниң өзгәрмәс муһәббитигә үмүт бағлиғанларни хурсәнлик дәп билиду.
Господ има благоволение в ония, които Му се боят, В ония, които уповават на Неговата милост.
12 Пәрвәрдигарни махтаңлар, и Йерусалим; Худайиңни мәдһийилә, и Зион.
Слави Господа, Ерусалиме; Хвали твоя Бог, Сионе;
13 Чүнки У дәрвазилириңниң тақақлирини мәһкәм қилиду; Сениңдә туруватқан пәрзәнтлириңгә бәхит-бәрикәт бәрди.
Защото Той закрепява лостовете на твоите порти, Благославя чадата ти всред тебе.
14 У чәт-чегаралириңда арам-течлиқ жүргүзиду, Сени буғдайниң есили билән қанаәтләндүриду.
Установява мир в твоите предели, Насища те с най изрядната пшеница.
15 У Өз әмир-бешарәтлирини йәр йүзигә әвәтиду; Униң сөз-калами интайин тез жүгүриду.
Изпраща заповедтта Си по земята; Словото Му тича много бърже;
16 У ақ қарни жуңдәк бериду, Қиравни күлләрдәк тарқитиду.
Дава сняг като вълна, Разпръсва сланата като пепел,
17 Униң музини нан увақлиридәк қилип парчиливетиду; Униң соғуғи алдида ким туралисун?
Хвърля леда си като уломъци; Пред мраза Му кой може устоя?
18 У сөзини әвәтип, уларни еритиду; Униң шамилини чиқирип, суларни аққузиду.
Пак изпраща словото Си и ги разтопява; Прави вятъра си да духа, и водите текат.
19 У Өз сөз-каламини Яқупқа, Бәлгүлимилирини һәм һөкүмлирини Исраилға аян қилиду;
Възвестява словото Си на Якова, Повеленията Си и съдбите Си на Израиля.
20 У башқа һеч бир әлгә мундақ муамилә қилмиғандур; Униң һөкүмлирини болса, улар билип баққан әмәс. Һәмдусана!
Не е постъпил така с никой друг народ; И те не са познали съдбите Му. Алилуя!
