Зәбур 146

1 Һәмдусана! И җеним, Пәрвәрдигарни мәдһийилә!

Алилуя! Хвали Господа душе моя.

2 Мән һаят болсамла, Пәрвәрдигарни мәдһийиләймән; Вуҗудум бар болсила Худайимға күй ейтимән.

Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

3 Есилзадиләргиму, Инсан балисиғиму таянмаңлар, Уларда һеч мәдәт-ниҗатлиқ йоқтур.

Не уповавай на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

4 Мана, униң нәпәси кетиду, У өз туприғиға қайтип кетиду; Шу күндила арзу-нийәтлири йоқап кетиду.

Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

5 Яқупниң Тәңриси мәдәткари болған адәм, Пәрвәрдигар Худасини өз үмүти қилған адәм бәхитликтур!

Блажен оня, чиито помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

6 У асманларни, зиминни, Деңизни һәм униңда бар мәвҗудатларни яратқандур; У һәқиқәт-садақәттә мәңгү туриду;

Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

7 Езилгүчиләр үчүн У һөкүм сүриду; Ач қалғанларға нан бериду. Пәрвәрдигар мәһбусларни азат қилиду;

Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ ръзвързва вързаните.

8 Пәрвәрдигар корларниң көзлирини ачиду; Пәрвәрдигар егилип қалғанларни турғузиду; Пәрвәрдигар һәққанийларни сөйиду.

Господ отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

9 Пәрвәрдигар мусапирлардин хәвәр алиду; Житим-йесирләрни, тул хотунни йөләйду; Бирақ рәзилләрниң йолини әгир-бүгри қилиду.

Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

10 Пәрвәрдигар мәңгүгә һөкүм сүриду; И Зион, сениң Худайиң дәвирдин-дәвиргичә һөкүм сүриду! Һәмдусана!

Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!