Зәбур 14

1 Нәғмичиләрниң бешиға тапшурулуп оқулсун дәп, Давут язған күй: — Ахмақ киши көңлидә: «Һеч бир Худа йоқ» — дәйду. Улар чириклишип, жиркиничлик қәбиһликни қилишти; Уларниң ичидә меһриванлиқ қилғучи йоқтур;

За първият певец. Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.

2 Пәрвәрдигар әрштә туруп, адәм балилирини күзитип: «Бу инсанларниң арисида инсапни чүшинидиған бирәрси бармиду? Худани издәйдиғанлар бармиду?

Господ надникна от небесата над човешките чада За да види има ли някой разумен, Който да търси Бога.

3 Һәммә адәм йолдин чиқти, Һәммә адәм чириклишип кәтти, Меһриванлиқ қилғучи йоқ, һәтта бириму йоқтур.

Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.

4 Нанни йегәндәк Мениң хәлқимни жутувалған бу қәбиһлик қилғучилар һеч немини билмәмду?» — дәйду. Улар Пәрвәрдигарға һеч бир илтиҗа қилмайду.

Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Господа?

5 Мана уларни ғайәт зор қорқунуч басти; Чүнки Худа һәққанийларниң дәвридидур.

Тогава Ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.

6 «Силәр езилгәнләрниң көңлигә пүккән үмүтини йоқ қилмақчи болисиләр; Бирақ Пәрвәрдигар униң башпанаһидур!»

Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.

7 Аһ, Исраилниң ниҗатлиғи Зиондин чиқип кәлгән болса еди! Пәрвәрдигар Өз хәлқини асарәттин чиқирип, Азатлиққа ериштүргән чағда, Яқуп шатлиниду, Исраил хошаллиниду!

Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.