< Зәбур 135 >

1 Һәмдусана! Пәрвәрдигарниң намини мәдһийиләңлар, Уни мәдһийиләңлар, Пәрвәрдигарниң қуллири!
Алилуя. Хвалете името Господно. Хвалете Го, вие слуги Господни,
2 Уни мәдһийиләңлар, Пәрвәрдигарниң өйидә турғанлар, Худайимизниң һойлилирида турғанлар!
Които престоявате в дома Господен, В дворовете на дома на нашия Бог.
3 Яһни мәдһийиләңлар, чүнки Пәрвәрдигар меһривандур; Униң намиға күй ейтиңлар; Чүнки мошундақ қилиш шериндур;
Хвалете Господа, защото е благ Господ, Пейте хваления на името Му, защото това е угодно.
4 Чүнки Яһ Яқупни Өзиниңки болушқа, Исраилни Өз мираси болушқа талливалди.
Защото Господ избра Якова за Себе Си, Израиля за Свое собствено притежание.
5 Чүнки өзүм билимәнки, Пәрвәрдигар улуқдур; Рәббимиз барлиқ илаһлардин үстүндур.
Защото аз познах, че Господ е велик, И че нашият Господ е над всичките богове
6 Пәрвәрдигар немә ишни мувапиқ көргән болса, У асманларда, Зиминда, Деңизларда һәм униң барлиқ тәглиридиму шуни қилғандур.
Господ прави всичко що Му е угодно На небето и на земята, в моретата и във всичките бездни.
7 У йәр чәтлиридин булут-туманларни өрлитиду; Ямғурларға чақмақларни һәмраһ қилиду; Шамални Өз ғәзнилиридин чиқириду.
Повдига пари от краищата на земята, Прави светкавици за дъжда, Изважда ветрове из съкровищниците Си.
8 У Мисирдики тунҗа оғулларни һалак қилди, Инсанларниң болсун, һайванларниң болсун һәммини уруп һалак қилди.
Той е Който порази египетските първородни И на човек и на животно.
9 У аламәтләрни, мөҗизиләрни араңларға әвәтти, и Мисир; Пирәвн вә униң һәммә қуллири үстигә әвәтти.
Изпрати знамения и чудеса всред тебе, Египте, Върху Фараона и върху всичките му слуги.
10 У улуқ әлләрни урувәтти, Қудрәтлик падишаларни өлтүрүвәтти;
Той е. Който порази големите народи И изби силни царе.
11 Аморийларниң падишаси Сиһонни, Башанниң падишаси Огни, Қанаандики барлиқ падишалиқларни урувәтти.
Аморейския цар Сион, И васанския цар Ог, И всичките ханаански царства
12 Уларниң зиминини мирас қилип, Өз хәлқи Исраилға мирас болушқа тәқдим қилди.
И даде земята им в наследство, Наследство на людете Си Израил.
13 Сениң намиң, Пәрвәрдигар, мәңгүгә, Шөһрәт-хатирәң дәвирдин-дәвиргичидур.
Името Ти, Господи, пребъдва до века, Споменът Ти, Господи, из род в род.
14 Чүнки Пәрвәрдигар Өз хәлқиниң дәвасини сорайду; Өз қуллириға рәһим қилиду.
Защото Господ ще съди людете Си, И ще се покае за скърбите на слугите Си.
15 Әлләрниң бутлири болса пәқәтла күмүч-алтундин ибарәттур, Уларни инсанниң қоллири ясиғандур, халас.
Идолите на народите са сребро и злато, Направа на човешки ръце.
16 Уларниң ағзи бар, бирақ сөзлимәйду; Көзлири бар, бирақ көрмәйду;
Уста имат, но не говорят; Очи имат, но не виждат;
17 Қулақлири бар, бирақ аңлимайду, Ағзида һеч нәпәс йоқтур.
Уши имат, но не чуват; Нито има дишане в устата им.
18 Уларни ясиғанлар уларға охшап қалиду, Уларға таянғанларму шундақтур.
Подобни на тях ще станат ония, които ги правят, Както и всеки, който уповава на тях.
19 Исраил җәмәти, Пәрвәрдигарға тәшәккүр-мәдһийә қайтуруңлар; Һарун җәмәти, Пәрвәрдигарға тәшәккүр-мәдһийә қайтуруңлар;
Доме Израилев, благославяйте Господа; Доме Ааронов, благославяйте Господа;
20 Лавий җәмәти, Пәрвәрдигарға тәшәккүр-мәдһийә қайтуруңлар; Пәрвәрдигардин қорқидиғанлар, Пәрвәрдигарға тәшәккүр-мәдһийә қайтуруңлар!
Доме Левиев, благославяйте Господа; Вие, които се боите от Господа, благославяйте Господа;
21 Йерусалимда маканлашқан Пәрвәрдигарға Зиондин тәшәккүр-мәдһийә ейтилсун! Һәмдусана!
Благословен да бъде от Сион Господ, Който обитава в Ерусалим. Алилуя.

< Зәбур 135 >