Зәбур 132
1 «Жуқириға чиқиш нахшиси» И Пәрвәрдигар, Давут үчүн у тартқан барлиқ җәбир-җапаларни яд әткәйсән;
Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби,
2 У Пәрвәрдигарға қандақ қәсәм ичкән, Яқуптики қудрәт Егисигә қандақ вәдә қилған: —
Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
3 «Пәрвәрдигарға турар җайни, Яқупниң қудрәтлик Егисигә маканни тапмиғичә, Өйүмдики һуҗриға кирмәймән, Кариваттики көрпәмгә чиқмаймән, Көзүмгә уйқини, Қапақлиримға үгдәшни бәрмәймән».
Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло,
Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Мана, биз униң хәвирини Әфратаһда аңлидуқ; Уни орманлиқ етизлардин таптуқ;
Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 Униң турар җайлириға берип кирәйли, Униң тәхтипәри алдида сәҗдә қилайли;
Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Орнуңдин турғин, и Пәрвәрдигар, Сән қудритиңниң ипадиси әһдә сандуғуң билән, Өз арамгаһиңға киргин!
Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
9 Каһинлириң һәққанийлиқ билән кийиндүрүлсун, Мөмин бәндилириң тәнтәнилик авазни яңратсун!
Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
10 Қулуң Давут үчүн, Өзүң мәсиһ қилғиниңниң йүзини яндурмиғайсән;
Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Пәрвәрдигар Өз һәқиқити билән Давутқа шу қәсәмни қилди, У униңдин һеч янмайду: — У: — «Өз пуштиңдин чиққан мевидин бирисини тәхтиңдә олтарғузимән;
Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
12 Пәрзәнтлириң Мениң әһдәмни, Һәм Мән уларға үгитидиған агаһ-гувалиримни тутса, Уларниң пәрзәнтлири мәңгүгә тәхтиңдә олтириду» — дегән.
Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 Чүнки Пәрвәрдигар Зионни таллиған; У Өз макани үчүн уни халиған.
Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 Мана У: — «Бу мәңгүгә болидиған арамгаһимдур; Мошу йәрдә туримән; Чүнки Мән уни халаймән.
Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Мән униң рисқини интайин зор бәрикәтләймән; Униң йоқсуллирини нан билән қандуримән;
Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 Униң каһинлириға ниҗатлиқни кийгүзимән, Униң мөмин бәндилири шатлиқтин тәнтәнилик авазни яңритиду.
Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Мән бу йәрдә Давутниң мүңгүзини бихландуримән; Өзүмниң мәсиһ қилғиним үчүн йоруқ бир чирақ бекиткәнмән;
Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 Униң дүшмәнлиригә шәрмәндиликни кийгүзимән; Амма униң кийгән таҗи бешида ронақ тапиду» — деди.
Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
