Зәбур 127

1 «Жуқириға чиқиш нахшиси»; Сулайман язған күй: — Пәрвәрдигар Өзи өй салмиса, Салғучилар бекардин-бекар униңға әҗир сиңдүриду; Пәрвәрдигар шәһәрни сақлимиса, Күзәтчиләр бекардин-бекар ойғақ туриду.

Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

2 Силәрниң сәһәрдә орнуңлардин қопушуңлар, Кәч болғанда йетишиңлар, Җапа-мушәққәтни нандәк йегиниңлар бекардин-бекардур; Чүнки У Өз сөйгинигә уйқини бериду.

Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, Тъй като с в сън Господ дава на Възлюбения Си.

3 Мана, балилар Пәрвәрдигардин болған мирастур, Балиятқуниң мевиси Униң мукапатидур;

Ето, наследство от Господа са чадата, И награда от него е плодът на утробата.

4 Яшлиқта тапқан балилар, Батурниң қолидики оқлардәк болиду.

Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

5 Оқдени мошулар билән толған адәм бәхитликтур; [Шәһәр] дәрвазисида туруп дүшмәнләр билән сөзлишиватқинида, Улар йәргә қарап қалмайду.

Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в градската порта.