Зәбур 114

1 Исраил Мисирдин, Яқуп җәмәти ят тиллиқ әлләрдин чиққанда,

Когато излезе Израил из Египет, Якововият дом из людете другоезични,

2 Шу чағда Йәһуда [Худаниң] муқәддәс җайи, Исраил униң сәлтинити болди,

Юда стана светилище на Бога, Израил Негово владение.

3 Деңиз буни көрүп бәдәр қачти, Иордан дәрияси кәйнигә янди;

Морето видя и побягна; Иордан се възвърна назад;

4 Тағлар қочқарлардәк, Дөңләр қозилардәк ойнақлиди.

Планините се разиграха като овни, Хълмовете като агнета.

5 Әй деңиз, сән немә болдуң, қачқили? Иордан дәрияси, йолуңдин янғили?

Що ти стана, море, та си побягнало? На тебе Иордане, та си се върнал назад?

6 Тағлар қочқарлардәк, Дөңләр қозилардәк ойнақлиғили?

На вас планини, та се разиграхте като овни? На вас хълмове - като агнета?

7 И йәр йүзи, Рәбниң җамалидин, Яқупниң Худасиниң җамалидин тәврән;

Трепери, земьо, от присъствието Господно, От присъствието на Якововия Бог,

8 У қорам ташни көлчәккә, Чақмақ тешини мол булақ сулириға айландуриду.

Който превърна канарата във воден поток, Кременливия камък във воден извор.