Зәбур 113

1 Һәмдусана! Мәдһийиләңлар, и Пәрвәрдигарниң қуллири, Пәрвәрдигарниң намини мәдһийиләңлар!

Алилуя. Хвалете слуги Господни, Хвалете името Господно.

2 Һазирдин башлап, әбәдил-әбәткичә, Пәрвәрдигарниң намиға тәшәккүр-мәдһийә қайтурулсун!

Да бъде името Господно благословено От сега и до века.

3 Күн чиқардин күн патарға, Пәрвәрдигарниң нами мәдһийилинишкә лайиқтур!

От изгряването на слънцето до захождането му Името Господно е за хваление.

4 Пәрвәрдигар әлләрдин жуқури көтирилди; Шан-шәриви әршләрдин жуқуридур.

Господ е високо над всичките народи; Неговата слава е над небесата.

5 Кимму Пәрвәрдигар Худайимизға тәң болалисун — Өз макани жуқурида болсиму,

Кой е като Иеова нашият Бог, Който, макар седалището Му и да е на високо,

6 Асманларға һәм йәргә қараш үчүн, Өзини төвән қилғучиға?

Пак се снисхождава да преглежда Небето и земята,

7 Намрат кишини У топа-чаңдин көтириду; Қиғлиқтин йоқсулни жуқурилитиду;

Въздига сиромаха от пръстта И възвишава немотния от бунището,

8 Уни есилзадиләр қатариға, Йәни Өз хәлқиниң есилзадилири арисиға олтарғузиду;

За да го тури да седне с първенци, Да! с първенците на людете Му,

9 У туғмас аялни өйгә орунлаштуруп, Уни оғулларниң хошал аниси қилиду. Һәмдусана!

Който настанява в дома бездетната, И я прави весела майка на деца. Алилуя.