Зәбур 110

1 Давут язған күй: — Пәрвәрдигар мениң Рәббимгә: — «Мән сениң дүшмәнлириңни тәхтипәриң қилғичә, Оң йенимда олтарғин» — деди.

Давидов псалом Иеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твое подножие.

2 Пәрвәрдигар қудритиңни көрситидиған шаһанә һасаңни Зиондин узитиду; Дүшмәнлириң арисида һөкүм сүргин!

Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; Владей всред враговете си.

3 Күчүңни көрситидиған күндә, Өз хәлқиң халис қурбанлиқ кәби пида болиду; Муқәддәс һәйвитиңдә, Шу яшлиқ дәвриңдикидәк, Саңа һазирму шәбнәмләр сәһәрниң балиятқусидин йеңи чиққандәк чүшиду;

В деня, когато събереш силата си, твоите люде, ще представят себе си доброволно, в света премяна; Твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората.

4 Пәрвәрдигар шундақ қәсәм ичти, Һәм буниңдин янмайду: — «Сән әбәдил-әбәткичә Мәлкизәдәкниң типидики бир каһиндурсән».

Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков.

5 Оң тәрипиңдә болған Рәб ғәзивини көрсәткән күндә падишаларни уруп парә-парә қиливетиду;

Господ, стоящ отдясно ти, Ще порази царя в деня на гнева си.

6 У әлләр арисида сотлайду; Җай-җайларни җәсәтләр билән толдуриду; Кәң зиминниң бешини яриду;

Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, Ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.

7 У йолда ериқтин су ичиду; У шуңа кишиниң бешини йөлигүчи болиду.

Ще пие от потока край пътя; Затова ще дигне глава високо.