Зәбур 104
1 Пәрвәрдигарға тәшәккүр-мәдһийә қайтур, и җеним! И Пәрвәрдигар Худайим, интайин улуқсән; Шану-шәвкәт вә һәйвәт билән кийингәнсән;
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 Либас билән пүркәнгәндәк йоруқлуққа пүркәнгәнсән, Асманларни чедир пәрдиси кәби яйғансән.
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 У жуқуриқи равақлириниң лимлирини суларға орнатқан, Булутларни җәң һарвуси қилип, Шамал қанатлири үстидә маңиду;
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 У пәриштилирини шамаллар, Хизмәткарлирини от ялқуни қилиду.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Йәрни У һуллири үстигә орнатқан; У әсла тәвринип кәтмәйду.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Либас билән оралғандәк, уни чоңқур деңизлар билән ориғансән, Сулар тағлар чоққилири үстидә турди.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Сениң тәнбиһиң билән сулар бәдәр қачти, Гүлдүрмамаңниң садасидин улар тездин янди;
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Тағлар өрләп чиқти, Вадилар чүшүп кәтти, [Сулар] Сән бекиткән җайға чүшүп кәтти.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Улар тешип, йәрни йәнә қаплимисун дәп, Сән уларға чәклимә қойғансән.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 [Тәңри] вадиларда булақларни ечип урғутиду, Сулири тағлар арисида ақиду.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Даладики һәр бир җаниварға уссулуқ бериду, Явайи ешәкләр уссузлуқини қандуриду.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Көктики қушлар уларниң бойида қониду, Дәрәқ шахлири арисида сайрайду.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 У жуқуридики равақлиридин тағларни суғириду; Йәр Сениң ясиғанлириңниң мевилиридин қандурулиду!
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 У маллар үчүн от-чөпләрни, Инсанлар үчүн көктатларни өстүриду, Шундақла нанни йәрдин чиқириду;
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 Адәмниң көңлини хуш қилидиған шарапни, Инсан йүзини пақиритидиған майни чиқириду; Инсанниң жүригигә нан билән қувәт бериду;
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Пәрвәрдигарниң дәрәқлири, Йәни Өзи тиккән Ливан кедир дәрәқлири [су ичип] қанаәтлиниду.
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 Әнә ашулар арисиға қушлар уга ясайду, Ләйләк болса, арча дәрәқлирини макан қилиду.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Егиз чоққилар тағ өшкилириниң, Тик ярлар суғурларниң панаһи болиду.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Пәсилләрни бекитмәк үчүн У айни яратти, Қуяш болса петишини билиду.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Сән қараңғулуқ чүшүрисән, түн болиду; Ормандики җаниварларниң һәммиси униңда шипир-шипир кезип жүриду.
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 Асланлар олҗа издәп һөкирәйду, Тәңридин озуқ-түлүк соришиду;
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Қуяш чиқипла, улар чекиниду, Қайтип кирип угилирида ятиду.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Инсан болса өз ишиға чиқиду, Та кәчкичә меһнәттә болиду.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 И Пәрвәрдигар, ясиған һәр хил нәрсилириң нәқәдәр көптур! Һәммисини һекмәт билән яратқансән, Йәр йүзи иҗат-байлиқлириң билән толди.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Әнә бүйүк бепаян деңиз туриду! Униңда сан-санақсиз ғуж-ғуж җаниварлар, Чоң вә кичик һайванлар бар.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Шу йәрдә кемиләр қатнайду, Униңда ойнақлисун дәп сән ясиған левиатанму бар;
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Вақтида озуқ-түлүк бәргин дәп, Буларниң һәммиси Саңа қарайду.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Уларға бәргиниңдә, теривалиду, Қолуңни ачқиниңдила, улар назу-немәтләргә тойиду.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Йүзүңни йошурсаң, улар дәккә-дүккигә чүшиду, Роһлирини алсаң, улар җан үзүп, Йәнә тупраққа қайтиду.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Роһуңни әвәткиниңдә, улар яритилиду, Йәр-йүзи йеңи [бир дәвир билән] алмишиду.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Пәрвәрдигарниң шан-шөһрити әбәдийдур, Пәрвәрдигар Өз яратқанлиридин хурсән болиду.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 У йәргә баққинида, йәр титрәйду, Тағларға тәккинидә, улар түтүн чиқириду.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Һаятла болидикәнмән, Пәрвәрдигарға нахша ейтимән; Вуҗудум болсила Худайимни күйләймән.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 У сүргән ой-хияллиримдин сөйүнсә! Пәрвәрдигарда хошаллинимән!
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Гунакарлар йәр йүзидин түгитилиду, Рәзилләр йоқ болиду. И җеним, Пәрвәрдигарға тәшәккүр-мәдһийә қайтур! Һәмдусана!
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
