Зәбур 102
1 Езилгәнниң дуаси: У һалидин кәткәндә, дад-пәрядини Пәрвәрдигар алдиға төккәндә: — Дуайимни аңлиғайсән, и Пәрвәрдигар; Пәрядим алдиңға йетип кирсун!
Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2 Йүзүңни мәндин қачурмиғайсән; Қисилған күнүмдә маңа қулақ салғайсән; Мән нида қилған күндә, маңа тез җавап бәргин!
Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.
3 Мана, күнлирим ис-түтәктәк түгәп кетиду, Устиханлирим отун-чоғларға охшаш көйди!
Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4 Жүригим зәхмә йәп чөпләр хазан болғандәк қуруп кәтти, Һәтта ненимни йейишни унтудум.
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5 Мән аһу-зар тартқанлиғимдин, Әтлирим сүңәклиримгә чаплишип қалди.
Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6 Чөл-баявандики сақийқуштәк, Вәйранчилиқта қонуп жүргән һувқушқа охшаймән.
Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7 Ухлимай сәгәк туруп күзәттимән; Өгүздә ялғуз қалған қушқач кәбимән.
Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8 Дүшмәнлирим күн бойи мени мәсқирә қилмақта, Мени һақарәтлигәнләр исмимни ләнәт орнида ишләтмәктә.
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9 Қәһриң һәм аччиғиң түпәйлидин, Күлни нан дәп йәватимән, Ичимлигимни көз йешим билән арилаштуримән; Чүнки Сән мени көтирип, андин йәргә урдуң.
Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил
11 Күнлирим қуяш узартқан көләңгидәк йоқулай дәп қалди, Өзүм болсам чөпләр хазан болғандәк қуруп кәттим.
Дните ми са като уклонила се сянка по слънчев часовник, И аз изсъхвам като трева.
12 Лекин Сән, Пәрвәрдигар, әбәдий турисән, Сениң нам-шөһритиң дәвирдин-дәвиргичидур.
Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13 Сән орнуңдин турисән, Зионға рәһим қилисән; Чүнки униңға шәпқәт көрситиш вақти кәлди, Һә, вақит-саити йетип кәлди!
Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14 Чүнки қуллириң униң ташлиридин хурсәнлик тапиду, Һәм туприғиғиму ичини ағритиду;
Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15 Әлләр Пәрвәрдигарниң намидин, Йәр йүзидики шаһлар шан-шәривиңдин әйминиду.
И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16 Мана, Пәрвәрдигар Зионни қайтидин қурғанда, У Өз шан-шәривидә көрүниду!
Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17 У ғериб-мискинниң дуасиға етивар бериду; Уларниң дуасини һәргиз кәмситмәйду.
Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18 Булар кәлгүси бир әвлат үчүн хатирилиниду; Шуниң билән кәлгүсидә яритилидиған бир хәлиқ Яһни мәдһийәләйду;
Това ще се напише на за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19 Чүнки У әсирләрниң аһ-зарлирини аңлай дәп, Өлүмгә буйрулғанларни азат қилай дәп, Егиздики муқәддәс җайидин еңишип нәзәр салди, Әршләрдин Пәрвәрдигар йәргә қариди;
Защото Той надникна от Своята света височина, От небето Господ погледна на земята,
За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт;
21 Шундақ қилип, улар Пәрвәрдигарниң хизмитидә болайли дегәндә, Йәни әл-мәмликәтләр җәм жиғилған вақтида — Пәрвәрдигарниң нами Зионда, Униң шәрәплири Йерусалимда җакалиниду!
За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23 Бирақ У мени йолда мағдурсизландуруп, Күнлиримни қисқартти.
Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24 Мән: «Тәңрим, өмрүмниң йеримида мени елип кәтмә!» — дедим. — «Сениң жиллириң дәвирдин дәвиргичидур,
Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми;
25 Сән йәрни әлмисақтинла бәрпа қилғансән, Асманларни һәм қоллириң ясиғандур;
Отдавна Ти, Господи, си основал земята, И дело на твоите ръце са небесата.
26 Улар йоқ болуп кетиду, Бирақ Сән давамлиқ туриверисән; Уларниң һәммиси кийимдәк конирап кетиду; Уларни кона тон кәби алмаштурсаң, Шунда улар кийим-кечәк йәңгүшләнгәндәк йәңгүшлиниду.
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! Те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27 Бирақ Сән өзгәрмигүчидурсән, Жиллириңниң тамами йоқтур.
Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28 Қуллириңниң балилириму туривериду, Уларниң әвлади һозуриңда мәзмут яшайду!».
Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
