Пәнд-несиһәтләр 9
1 Даналиқ өзигә бир өй селип, Униң йәттә түврүгини орнатти.
Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2 У маллирини союп, Есил шараплирини арилаштуруп тәйярлап, Зияпәт дәстихинини яйди;
Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3 Дедәклирини [меһман чақиришқа] әвәтти, Өзи шәһәрниң әң егиз җайлирида туруп:
Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4 «И саддилар, бу йәргә келиңлар, — дәп чақириватиду; Наданларға:
Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5 Қени, нанлиримдин еғиз тегип, Мән арилаштуруп тәйярлиған шараплардин ичиңлар;
Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6 Наданлар қатаридин чиқип, һаятқа еришиңлар, Йоруқлуқ йолида меңиңлар», — дәватиду.
Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7 Һакавурларға тәнбиһ бәргүчи аһанәткә учрайду, Қәбиһләрни әйиплигүчи өзигә дағ кәлтүриду.
Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
8 Һакавурларни әйиплимә, чүнки у саңа өч болуп қалиду; Һалбуки, дана кишини әйиплисәң, у сени сөйиду.
Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9 Дана адәмгә дәвәт қилсаң, әқли техиму толуқ болиду; Һәққаний адәмгә дурус йол көрсәтсәң, Билими техиму ашиду.
Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10 Пәрвәрдигардин әйминиш даналиқниң башлинишидур, Муқәддәс болғучини тонуш йоруқлуқтур.
Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11 Мән [даналиқ] сәндә болсам, күнлириңни узартимән, Өмрүңниң жиллири көпийәр.
Защото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
12 Сәндә даналиқ болса, пайдини көридиған өзүңсән, Даналиқни мазақ қилсаң зиян тартидиғанму өзүңсән.
Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13 Надан хотун ағзи бисәрәмҗан, әқилсиздур, Һеч немә билмәстур.
Безумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
14 У ишик алдида олтирип, Шәһәрниң әң егиз җайлирида орун елип,
Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15 Удул өтүп кетиватқанларға:
И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
16 «Кимки садда болса, бу йәргә кәлсун!» — дәватиду, Вә әқилсизләрни:
Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17 «Оғрилиқчә ичкән су татлиқ болиду, Оғрилап йегән нан тәмлик болиду!» — дәп чарқиватиду.
Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
