Пәнд-несиһәтләр 8
1 [Қулақ сал, ] даналиқ чақириватмамду? Йоруқлуқ сада чиқириватмамду?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 Йолларниң егиз җайлиридин, Доқмушлардин у орун алиду,
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 Шәһәргә киридиған қовуқларниң йенида, Һәр қандақ дәрваза еғизлирида у мураҗиәт қилмақта: —
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 «И мөтивәрләр, силәргә мураҗәт қилимән, Һәй, адәм балилири, садани силәр үчүн қилимән,
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Гөдәк болғанлар, зерәкликни үгинивелиңлар, Ахмақ болғанлар, йоруқлуққа еришиңлар!
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Маңа қулақ селиңлар, Чүнки гөзәл нәрсиләрни дәп беримән, Ағзимни ечип, дурус ишларни [силәргә] йәткүзимән.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Ейтқанлирим һәқиқәттур, Ағзим рәзилликтин нәпрәтлиниду;
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Сөзлиримниң һәммиси һәқ, Уларда һеч қандақ һейлигәрлик яки әгитмилик йоқтур.
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 Уларниң һәммиси чүшәнгәнләр үчүн ениқ, Билим алғанлар үчүн дурус-тоғридур.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Күмүчкә еришкәндин көрә, несиһәтлиримни қобул қилиңлар, Сап алтунни елиштин көрә билимни елиңлар.
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 Чүнки даналиқ ләәл-яқутлардин әвзәл, Һәр қандақ әтиварлиқ нәрсәңму униңға тәң кәлмәстур.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Мән болсам даналиқмән, Зерәклик билән биллә туримән, Истиқамәттин келип чиққан билимни аян қилимән.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Пәрвәрдигардин әйминиш — Яманлиққа нәпрәтлиниш демәктур; Тәкәббурлуқ, мәғрурлуқ, яман йол һәм шум еғизни өч көримән.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Мәндә убдан мәслиһәтләр, пишқан һекмәт бар; Мән дегән йоруқлуқ, қудрәт мәндидур.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Падишаһлар мән арқилиқ һөкүм сүриду, Мәнсиз һакимлар адил һөкүм чиқармас.
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 Мән арқилиқла әмирләр идарә қилиду, Алийҗанаблар, йәр йүзидики барлиқ сорақчилар [тоғра] һөкүм қилиду.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Кимки мени сөйсә, мәнму уни сөйимән, Мени тәлмүрүп издигәнләр мени тапалайду;
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Мәндә байлиқ, шөһрәт, Һәтта кониримас, көчмәс дөләт вә һәққанийәтму бар.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Мәндин чиққан мевә алтундин, Һәтта сап алтундин қиммәтликтур, Мәндин алидиған дарамәт сап күмүчтинму үстүндур.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 Мән һәққанийәт йолиға маңимән; Адаләт йолиниң оттурисида жүримәнки,
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 Мени сөйгәнләрни әмәлий нәрсиләргә мирас қилдуримән; Уларниң ғәзнилирини толдуримән.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Пәрвәрдигар ишлирини башлишидила, Қедимдә ясиғанлиридин бурунла, Мән униңға тәвәдурмән. Әзәлдин тартипла — муқәддәмдә, Йәр-зимин яритилмастила, Мән тикләнгәнмән.
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Чоңқур һаңлар, деңиз-океанлар апиридә болуштин авал, Мән мәйданға чиқирилғанмән; Мол су урғуп туридиған булақлар болмастинла,
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 Егиз тағлар өз орунлириға қоюлмастинла, төпиликләр шәкилләнмәстинла, [Пәрвәрдигар] бепаян зимин, кәң далаларни, Аләмниң әслийдики топа-чаңлириниму техи яратмастинла, Мән мәйданға чиқирилғанмән.
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 У асманларни бена қиливатқинида, Деңиз йүзигә упуқ сизиғини сизиватқинида, Әрштә булутларни орунлаштуруп, Чоңқур деңиздики булақ-мәнбәләрни мустәһкәмләватқинида, Деңиз сулирини бекиткән даиридин ешип кәтмисун дәп пәрман чүшүриватқинида, Бепаян зиминниң һуллирини қуруватқинида, Мән у йәрдә едим;
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 Шу чағда гоя уста бир һүнәрвәндәк Униң йенида турған едим, Мән һәрдайим Униң алдида шатлинаттим, мән Униң күндилик дилъарами едим;
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 Мән Униң алимидин, йәр-зиминидин шатлинип, Дуниядики инсанлардин хурсәнлик тепип жүрәттим,
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Шуңа и балилар, әнди маңа қулақ селиңлар; Чүнки йоллиримни чиң тутқанлар нәқәдәр бәхит тапар!
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Алған несиһәткә әмәл қилип, Дана болғин, уни рәт қилма.
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Сөзүмгә қулақ селип, Һәркүни дәрвазилирим алдидин кәтмәй, Ишиклирим алдида мени күтидиған киши нәқәдәр бәхитликтур!
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Кимки мени тапса һаятни тапиду, Пәрвәрдигарниң шәпқитигә несип болиду.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 Лекин маңа гуна қилған һәр ким өз җениға зиян кәлтүриду, Мени яман көргәнләр өлүмни дост тутқан болиду».
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
