Пәнд-несиһәтләр 5
1 И оғлум, даналиғимға көңүл қойғин, Идраклик сөзлиримгә қулақ салғин.
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 Шундақ қилғиниңда ишқа сәзгүрлүк билән қарайдиған болисән, Ләвлириң пәм-парасәттин айрилмайду.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Чүнки бузуқ хотунниң ағзидин һәсәл тамиду, Ләвлири зәйтун йеғидин силиқтур;
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Лекин униң ақивити кәкридәк аччиқ, Икки бислиқ қиличтәк өткүр.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Һаятлиқ йолини қилчә билгүм йоқ дәп, Басқан қәдәмлири турақсиз болиду, Нәгә баридиғанлиғини һеч билмәйду.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Шуңа, и оғуллирим, сөзлиримни көңүл қоюп аңлаңлар, Мениң дегәнлиримдин чиқмаңлар.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Ундақ хотундин жирақ қач! Ишиги алдиғиму йеқин йолима!
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Болмиса, иззәт-абруюңни башқиларға тутқузуп қойисән, [Яшлиқ] жиллириңни рәһимсизләрниң қолиға тапшурисән!
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Ят адәмләр байлиқлириң билән өзини толдуриду, Җапалиқ әҗирлириңниң мевиси яқа жутлуқниң өйигә өтүп кетиду;
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 Әҗилиңдә налә-пәряд көтәргиниңдә, Әзайи-бәдиниң йәм болғанда,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 Шу чағда сән: — «Аһ, несиһәтләрдин неманчә нәпрәтләнгәндимән! Көңлүмдә тәнбиһләрни неманчә кәмситкәндимән!
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 Немишкә устазлиримниң сөзини аңлимиғандимән? Маңа тәрбийә бәргәнләргә қулақ салмиғандимән?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 Җәмийәттиму, җамаәт алдидиму һәр хил номусқа қалғандәк болдум!» — дәп қалисән.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Өзүңниң көлчигиңдики суни ичкин, Өз булиқиңдин еқиватқан судин һозурлан.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Булақлириң урғуп һәр йәргә тарқилип кәтсә [боламду]? Ериқлириңдики сулар кочиларда еқип жүрсә боламду?
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Булар саңила хас болсун, Ят кишиләргә тәгмисун!
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Булиқиң бәхит-бәрикәтлик болғай! Яшлиғиңда алған хотунуң билән һозурлан.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 У чиши кейиктәк чирайлиқ! Җәрәндәк сөйүмлүк! Униң бағридин һемишә қанаәттә болғайсән, Униң қайнақ муһәббитидин дайим хошаллиққа патқайсән.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 И оғлум, немишкә ят аялға шәйда болисән? Немишкә ят хотунниң қойниға өзүңни атисән?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Чүнки инсанниң һәммә қилғанлири Пәрвәрдигарниң көз алдида ашкаридур, У униң һәммә маңған йоллирини таразиға селип туриду.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Яман адәмниң өз қәбиһликлири өзини қапқанқа чүшүриду, У өз гунайи билән сиртмаққа елиниду.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 У йолйоруқтин мәһрум болғанлиғидин җенидин айрилиду, Чекидин ашқан һамақәтлиги түпәйлидин йолдин езип кетиду.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
